Наводненията през миналата седмица в Карловско и щетите за над 70 млн. лв., които те нанесоха на хора, собственост и инфраструктура в района, отново поставят на преден план въпросите за планирането и управлението на рисковете от страна на всички заинтересовани страни – гражданите, фирмите, държавата и застрахователните компании. Доклад на Института за пазарна икономика показва, че всеки участник в този процес явно прави нещо погрешно, след като за пореден път сме изправени пред една и съща ситуация.
По данни на националната статистика наводненията са относително често срещани кризисни събития, като броят им варира в много широки мащаби – за периода 2010 – 2020 г. те са между 84 и 692 броя за година. Регулярно значителен брой наводнения се отчитат в области Варна, Кърджали, Сливен и Смолян. Тежестта им обаче не е еднаква, не са еднакви и щетите, които те нанасят. За последните десет години общият размер на щетите варира между 15 и 206 млн. лв. годишно, а средствата за възстановяване на тези щети – между 5 и 216 млн. лв.
Огромен дял от средствата за възстановяване са с източник държавния бюджет, като по последни данни на НСИ те са над 97% от всички средства. За 2020 г. единствено в област Бургас са отчетени приходи от застрахователни обезщетения за възстановяване на щети от наводнения в размер на 2 хил. лв. Тук не са включени приходите от застрахователни обезщетения на физическите лица, но от интервютата с част от пострадалите през последните дни можем да направим извода, че те едва ли са много големи.
Изводи
От ИПИ обобщават, че частната и общинската собственост почти не се застраховат срещу риск от наводнения, държавата почти не извършва превенция и контрол върху рисковите събития, възстановяването на щетите и осигуряването на спешна помощ за пострадалите често е бавно и недостатъчно и се налага включването на доброволчески труд и усилия.
Застрахователният сектор мълчаливо наблюдава събитията, без да използва случая да поеме активна роля в повишаване на застрахователната култура и разширяване на застрахователното покритие.
От Института са убедени, че държавата трябва да престане да извършва квази-застрахователни дейности и да обезщетява всички по равно и с по малко, а да започне да се концентрира върху онова, което е типичната й дейност – управление на политики, превенция и контрол върху спазването на закона. Стимулирането на безотговорност не трябва да е приоритет.
