Нееднократно от Института за пазарна икономика (ИПИ) са описвали недостатъците на клиничните пътеки като метод за финансиране на болничната помощ и влиянието им върху поведението на играчите в сектора. Клиничната пътека указва в сравнително големи подробности какво трябва да се случи с един пациент след постъпването му в лечебното заведение за болнична помощ с определена диагноза. Поради строгите изисквания за съдържание, за да получи плащане една болница, то трябва да докаже документално изпълнението на пътеката в нейната цялост. Пътеката описва един среден случай и не отразява разнообразните случаи на пациенти по една и съща диагноза (например придружаващи заболявания и предходни диагнози, тежест на протичане на заболяването и др.). А плащането за случай само по себе си поставя под натиск всички болници да отчитат колкото може повече клинични пътеки, за да получат повече приходи. Темата дискутира Петя Георгиева от ИПИ.
Тези характеристики на българския модел на финансиране на болничната помощ водят до постоянен ръст на хоспитализациите и все по-голям ресурс, отделян за болнично лечение. Тук ще се спрем на най-често използваните клинични пътеки през последната година.
Какво показват данните?
- Общият брой на отчетените клинични пътеки в НЗИС за 2025 г. е 2,6 милиона. Първите 20 според броя лекувани лица представляват 50% от всички случаи за годината.
- Най-често прилаганата клинична пътека през 2025 г. (впрочем данните са сходни и за предишни години) е пътеката за рехабилитация. Случаите по нея наброяват над 9% от всички регистрирани клинични пътеки в България през годината. Преминаването на пациенти през болница за рехабилитация не е типично за повечето здравни системи по света.
- В категория „други“ също има значителен брой случаи – над 136 хиляди за годината или 6% от всички пациенти. Това е втората най-често използвана клинична пътека от болниците у нас. Подобен голям процент на пациенти с неясни диагнози следва да е обект на задълбочено изследване от министерството на здравеопазването или от здравната каса (т.е. платеца).
- За част от диагнозите, например „Неинсулинозависим захарен диабет“ или „Старческа катаракта“, както и за пътеки, свързани с изследвания, последващи определено лечение (например Z08), има възможности за лечение в извънболнични условия, така че не е ясно защо е толкова голям броя на хоспитализирани пациенти по тях. Сравнителен преглед по тези диагнози с други държави от ЕС показва, че България не отчита по-висока заболеваемост по тях, но хоспитализирането е няколко пъти по-високо.
С други думи големият брой хоспитализации, освен че е насърчаван от финансовия модел, често е по съмнителни здравни основания – или поне такива, които не се обосновават с по-висока заболеваемост или пък необходимост от болнично лечение. Индикациите за нуждата от промяна на финансовия модел в болничната помощ са повече от красноречиви. Това, което липсва, е воля за реални действия.
