Малко преди икономиката да навлезе напълно в летен режим, интензитетът на политическите събития не спада, а страната очаква окончателното решение за еврозоната. На този фон Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ) откроява няколко сюжетни линии, които ще се развиват до края на годината и които ще предопределят средата в навечерието на приемането на еврото.
Истерията за цените ще продължи. Можем да приемем за даденост, че в следващите месеци ще сме постоянно в среда на силно кампанийно говорене по отношение на цените. Поскъпването на една марка минерална вода в даден обект в страната ще е равно на ръст на цените на храните с до 40%. Тези фойерверки ще бъдат правилото. Трите контролни органа (КЗК, КЗП и НАП) ще дават редовни брифинги и ще показват активност, която само ще усилва истерията. Медийната и обществена среда ще бъде сходна с тази по време на бойкотите на хранителните магазини – много време в телевизиите, активност в социалните мрежи, заклинания срещу спекулата и хвърляне на идеи за строги мерки и контрол.
Това, разбира се, ще бъде използвано и за говорене против еврото. Официалните данни за инфлацията или ще потвърждават проблема с цените или ще бъдат измама. Пример е тезата, че данните за инфлацията са манипулирани през април и затова сме покрили критерия за ценова стабилност. Фокусът само върху намалената такса за болнично лечение през април умело пропуска факта, че от началото на годината държавата е взела редица данъчни и административни мерки, начело с вдигането на ДДС на хляба и ресторантите и увеличението на цената на електроенергията за бита, чийто кумулативен ефект всъщност покачва чувствително инфлацията. Това е директно написано в конвергентните доклади, а впоследствие и ясно комуникирано в отговор от Европейската комисия.
Голямата тема всъщност е държавния бюджет. Докато всички говорят за еврото и цените, важната тема на втори план ще бъде бюджетът. Стабилността на държавните финанси е силно разклатена, като България рискува да влезе в процедура по прекомерен дефицит през следващата година. По-лошото е, че това вече оказва огромен натиск за увеличение на данъците. Повишаването на осигурителната тежест дори е записано в средносрочната рамка, дискутират се мерки като покачване на ДДС и увеличение на корпоративния данък, както и облагане на различни сектори – например свръхпечалбите на банките.
Есента в България ще трябва да бъде приет първият бюджет в евро. В новата рамка ще трябва да се предприемат ясни стъпки към консолидация и свиване на бюджетния дефицит. Фокусът трябва да е върху разходната част, която в последната година беше изпусната от контрол, в т.ч. премахване на всички автоматични механизми за увеличение на заплатите в публичния сектор. В приходната част има място за мерки, но те трябва да се насочат не срещу конкурентоспособността на страната, а в посока слабостите на данъчната система – силно занижените приходи от тол такси, пропуските в облагането на хазарта, много ниските данъчни оценки на имотите, както и преосмислянето на някои данъчни облекчения.
Политическите рискове остават твърде високи. На фона на спорове за еврото и проблеми в бюджета, потенциалните политически рискове не се предизвикани от поведението на опозицията, в т.ч. опити за провокиране на народен гняв срещу еврото, а от свръх амбицията на политически играчи, които и в момента концентрират най-много власт. Тази свръх амбиция за власт може да доведе до предсрочни избори, но по-важното е, че тя има нужда от максимално много институционални и финансови инструменти за контрол. В светлината на последното изглежда, че насочването на огромен бюджетен ресурс към Българската банка за развитие и свръх активността на контролните органи за цените са само първо действие в офанзивата за по-сериозен държавен контрол върху икономиката.
Всичко описано дотук не дава автоматични решения. Но такива е по-вероятно да бъдат намерени, ако си даваме ясна сметка за истеричните елементи на средата, силното напрежение в бюджета и амбицията на политически играчи да променят правилата на играта.
