В рамките на финансиран от ЕС проект, екологично сдружение “За земята” съвместно с партньорски организации и експерти от Латвия, Унгария, Италия, Испания и Полша, изготвиха Доклад за промяната на Зелената сделка в полза на хората: ОТВЪД ПЕЧАЛБАТА: как да променим зелената сделка (zazemiata.org)
Документът анализира ключови финансови механизми на ЕС, като Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), Механизма за справедлив преход и InvestEU. Авторите разкриват значителни недостатъци в стратегическите приоритети на Зелената сделка, а изпълнението им според тях показва, че инвестиционната стратегия на ЕС дава приоритет на технологичните иновации и конкурентоспособността пред основните нужди на хората и устойчивостта на околната среда, пренебрегвайки важни дългосрочни решения и при липсата както на качество, така и на време за инвестиране на финансирането.
В материала са включени и конкретни примери за проекти и добри практики за ангажирането на гражданското общество в мониторинга по реализацията на Националните планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ), препоръки за преструктуриране на Зелената сделка, както и текстове анализиращи изпълнението на НПВУ, в т.ч. и този на България.
Констатациите
Европейският план за опазване на околната среда и възстановяването й, е под заплаха четири години след анонсирането на Зелената сделка и почти двойното увеличение на бюджета на ЕС след създаването на NextGenerationEU. Големи бизнес интереси използват лобистката си сила, за да забавят Зеления пакт, а обществената подкрепа не е достатъчно силна, за да го защити. Въпреки че почти всички са съгласни, че Сделката трябва да бъде справедлива, липсва обществена убеденост, че устойчивите решения в настоящите програми в областта на енергетиката, транспорта, жилищното строителство и заетостта ще бъдат финансово постижими и достъпни за всички.
Справянето с кризата и разходите за издръжка играят решаваща роля за изграждането на силна обществена подкрепа за климатичната политика, тъй като домакинствата с ниски и средни доходи плащат до 80% от тях за основни услуги като жилище, енергия, транспорт и храна. Тези услуги са от ключови сектори, които се нуждаят от структурна трансформация с цел декарбонизация и опазване на околната среда;
Инвестиционната стратегия на ЕС е твърде фокусирана върху подкрепата на технологичните иновации и конкурентоспособността, вместо да трансформира самия икономически модел. Не успява да съчетае задоволяването на основните нужди с ограничаване на потреблението на енергия и ресурси. Зелените инвестиции в рамките на МВУ и изпълнявани от Европейската инвестиционна банка и други публични банки в рамките на InvestEU, често са насочени към големи инфраструктурни проекти или технологични иновации на компании, които вече реализират големи печалби, но не са ефективни в намаляването на емисиите или имат значително отрицателно въздействие върху околната среда в ЕС и извън него. Твърде малко са инвестициите в екологични решения, които може да не са печеливши в краткосрочен план, но осигуряват пряка помощ на хората и финансират това, което е от съществено значение за нашето оцеляване и благосъстояние в дългосрочен план;
МВУ е важна стъпка напред във финансирането на екологичния преход, тъй като предоставя значителен финансов ресурс на държавите членки за инвестиране в спешно необходими екологични мерки. Въпреки това, макар че на теория МВУ е достигнал средата на изпълнението си, екологичните му цели са постигнати едва на 18%. Изпълнението на мерките на национално равнище се оказва по-бавно и по-трудно от очакваното, като някои държави членки се затрудняват да ги приложат в рамките на краткия времеви период на МВУ, в който всички средства трябва да бъдат изплатени до 2026 г. По-специално, изпълнението на зелените мерки в Централна и Източна Европа срещат предизвикателства. Например в България са изпълнени едва 2% от зелените мерки. В Латвия крайните бенефициенти са получили само 2,3 % от средствата;
Гъвкавият характер на МВУ, който позволява на държавите членки да преразглеждат своите планове, е полезен за адаптиране към променящите се политически и икономически обстоятелства. Тези промени обаче са направени предимно в ущърб на зелената амбиция, която или е премахната изцяло, или е значително намалена. Поради този строг краен срок – 2026 г. – съществуват опасения, че бързото изпълнение на МВУ може да застраши качеството на мерките;
Средствата, отделени за Механизма за справедлив преход, са недостатъчни, за справяне със социалното и икономическото въздействие на Зелената сделка и кризата с разходите за живот. Те са незначителни в сравнение със сумите, предназначени за подкрепа на конкурентоспособността и са насочени само към региони, които са силно зависими от изкопаемите горива, а финансовите инструменти се въвеждат много бавно. В рамките на Механизма за отпускане на заеми в публичния сектор са инвестирани 300 млн. евро, като един от трите финансирани проекта е за ски курорт;
Формирането на по-силна климатична политика в Европа изисква осигуряването на достатъчен капацитет за публични инвестиции в рамките на държавите членки и между тях, както и стремеж към справедлива трансформация, при която публичните средства се насочват там, където природата и хората имат най-голяма нужда от тях. Европейските публични средства трябва да финансират мерки, които ефективно защитават околната среда и подобряват живота на хората, особено чрез осигуряване на достъпни зелени обществени услуги от съществено значение, като жилищно настаняване, енергетика и транспорт и прилагане на строги условия за публично финансиране на предприятията. Редно е да се подпомагат не само регионите, зависещи от изкопаеми горива, но концепцията да се преразгледа и да се създаде цялостна стратегия за осигуряване на решения за домакинствата с ниски и средни доходи в цяла Европа.
Финансирането на Сделката трябва да стане по-демократично – хората, гражданското общество, но също и местните власти, трябва да имат адекватен достъп до информация, механизми и ресурси, за да могат да участват пълноценно в подготовката на плановете за справедлив преход в техния регион.
Препоръките:
Нов МВУ, който е по-екологичен, по-социален и демократично планиран. Справедлива трансформация може да бъде финансирана само чрез продължаване на мащабните публични инвестиции от ЕС, инициирани от NextGenerationEU. Необходими са продължаващи действия на МВУ, но реорганизирани така, че да се даде по-висок приоритет на жизненоважните услуги и социалните инвестиции, да се увеличат екологичните амбиции, да се обърне внимание на неравномерното регионално развитие, да се предвидят ясни правила за участие на обществеността и достъп до информация, да се засили мониторингът на държавите членки и да се осигурят достатъчно ресурси и помощ за планиране на инвестициите;
InvestEU4people – Бюджетни гаранции на ЕС за сътрудничество между публични институции – да се създаде нов механизъм за справедлива трансформация, който ще предоставя целеви средства за екологично чисти, качествени и достъпни жизнени услуги; да се даде приоритет на сътрудничеството между европейските, националните и регионалните публични финансови институции и местните власти; увеличаване на отпусканите от ЕИБ заеми и приоритизиране на обществените услуги; и подобряване на климатичните и екологичните критерии при оценка на банката за финансиране на проекти.
Ситуацията в България
Изпълнението на основните етапи и цели на българския План за възстановяване и устойчивост е 6%. Засега България е получила само едно плащане. Основните етапи, свързани с искането за второ плащане, трябваше да бъдат изпълнени до края на 2022 г., но рисковете за успешното им изпълнение се материализираха в голяма степен. Някои от причините за значителното забавяне са политическата нестабилност, честите избори, забавянето на приемането на правни актове и ролята на синдикатите, които пряко или косвено се противопоставят на мерките, заложени в НПВУ;
През октомври 2023 г., след ускорено приемане на мерки, България официално представи документите, необходими за получаване на второто плащане в размер на 724 млн. евро, като отчете изпълнението на 61 етапа и 5 цели, свързани с него;
През септември 2023 г. България представи на Комисията модифициран ПВУ. В него е отразено намаленото максимално безвъзмездно финансиране от ЕС от 6,3 млрд. евро на 5,7 млрд. евро, изчислено в съответствие с член 11 (2) от Регламент (ЕС) 2021/241. Предложените изменения на Плана обаче не бяха консултирани с обществото. На 8 декември Съветът на ЕС одобри актуализирания ПВУ. Измененията засягат 14 мерки, като 6 са отпаднали, а 8 са намалени. Промененият ПВУ не включва глава REPowerEU и няма публична информация на какъв етап е изготвянето й;
Климатичната амбиция на актуализирания НПВУ възлиза на 57,5% в сравнение с 58,9% в първоначалния НПВУ. Досега етапите и целите в стълба на зеления преход са изпълнени на 2%;
Отпадат 5 значими проекта – C5.I2 Възстановяване на ключови за климата екосистеми в изпълнение на Стратегията на биологично разнообразие на ЕС и целите на Европейския зелен пакт, C7.I3 “Цифрова трансформация на Български пощи и предоставяне на комплексни административни услуги”, C8.I3. “Цифровизация в железопътния транспорт и ERTMS”, C8.I4 “Интермодален терминал в Русе”, C9.I2 “Цифровизация за комплексно управление, контрол и ефективно използване на водите”.
С намалено финансиране са и четири инвестиции, свързани с енергията и енергийната ефективност. Те са: C3.I2: 2.2а “Схема за безвъзмездна помощ за комбиниране на ВЕИ с местно съхранение (МИР)”, C4.I1 “Подкрепа за обновяване на сградния фонд”, C4.I5 “Пилотни проекти за производство на зелен водород и биогаз”, C4.I8: Национална инфраструктура за съхранение на електроенергия от възобновяеми източници (RESTORE). Намаленото финансиране на тези проекти е 16% от общата им стойност и представлява 42% от общия размер на съкратените средства. Заедно с отпадналите проекти, редукцията на проектите, свързани с енергетиката и климата, достига 81% от общото намаление на средствата.
Пълният текст на Доклада, изготвен в рамките на проект „Граждански мониторинг на финансирането на Зелената сделка”, на: Beyond profit: How to reshape the European Green… | Counter Balance (counter-balance.org)
