През последните десетилетия са предприемани са много стъпки в посока за по-голяма финансова самостоятелност, но те не доведоха до важния ефект. “Въпреки двата нови местни данъка – туристическия и за такситата, и дадените правомощия на общините за промяна на данъчните ставките, тези стъпки не промениха драстично съотношението – 20-25% към 80% в полза на държавните трансфери”, коментира Петър Ганев, старши икономист в Института за пазарна икономика.
Делът на местните приходи в общия обем на регионалните бюджети за някои не надхвърля 10%. В същото време част от морските общини като Несебър и Созопол успяват да генерират до 80% собствени приходи. Това състояние оформя доста разнородна картина, която кара политиците да бягат засега от каквито и да било решения в посока финансова децентрализация.
“Данъчните оценки на имотите са актуализирани последно преди 13 години. Дори тази стъпка да е дала някакъв ефект, облагането на имотите не е обвързано с тяхната стойност, няма пазарен механизъм, който да актуализира оценката”, смята старши икономистът на ИПИ. Преди 10 години данъкът върху прехвърлянето е носел значителен приход за общините, но вече не е така, защото пазарът е динамичен, а законодателството – статично. По думите на Ганев в настоящата политическа обстановка е напълно реалистично да бъде проведен дебат за повишаване на данъчните оценки. Известни шансове има промяната на тавана за максималната ставка при сделки с недвижимо имущество. Икономистът обаче предупреждава, че въпреки ползите за общините, това са стъпки, които отново биха отложили стратегическите решения за финансова децентрализация.
Според него основните усилия за по-голяма финансова самостоятелност на общините трябва да бъдат фазирани:
– На първи етап – достигане на дял на собствените приходи от 40-50% в структурата на бюджетите на общините, каквито са средните европейски нива.
– На втори – реални стъпки към преразпределение на националните данъци, като по-реални са шансовете такова решение да бъде допуснато за подоходния данък.
– Трети етап – обвързване на приходите в бюджета с икономиката.
Според Петър Ганев всеки кмет трябва да знае, че всяко ново работно място носи допълнителен приход. Това е стимулът, който може да даде реален ефект.
“Това което не успяваме да постигнем е да разкажем за тази реформа като променяща средата изначално”, смята икономистът. По негово мнение тя има потенциал да отключи процеси, по-сериозни от това да имаме повече пари, за да вдигнем заплатите в социалната сфера, да разкрием нови социални услуги или да направим нова градинка.
“Общественият смисъл на децентрализацията е тя да доведе до нови процеси на местно ниво, които могат да доведат до същностни промени в живота на хората”, убеден е Петър Ганев. По негово мнение липсата на хоризонт прави така, че по-сложните реформи на практика да не могат да бъдат реализирани.
Той очерта и основните препятствия, които също е важно да бъдат взети под внимание: аргументите на малките общини, защото по места има известна неубеденост; да се преодолее податливостта на обещания от централната власт, чиято същностна цел е да подменят децентрализацията, като например обявения и неслучил се Фонд за общински инвестиционни проекти. Според него е крайно време след местните избори темата за финансовата децентрализация да бъде поставена на масата на преговорите с централната власт с цялата си сериозност.
