Докато у нас фондовете по политиката на сближаване за периода 2021-2027 г. тепърва започват да се изпълняват, Европейската комисия, редица държави членки, организации на регионални и местни власти, вече започнаха вътрешни дискусии за бъдещето на основната инвестиционна политика на ЕС след 2027 г. По темата са налице и множество становища на Комитета на регионите, декларации на организации, които включват кметове, местни и регионални власти, доклади на експертни групи и др.
Десетата европейска среща на върха на регионите и градовете, организирана от Европейския комитет на регионите през седмицата в белгийския град Монс, постави във фокуса на вниманието бъдещото развитие на ЕС. Председателят на Европейския комитет на регионите (КР) Вашку Кордейро и повече от 3500 кметове, съветници, регионални министри, представители на Европейския парламент, Европейската комисия, националните правителства и гражданското общество, обсъждаха ролята на регионалните и местните власти и междусекторните проблеми, пред които са изправени местните общности.
“В обсъжданията на проблемите и възможностите пред новата политика на сближаване активно участват и български кметове и НСОРБ очаква да бъде въвлечено в националните дискусии на най-ранен етап”, подчерта заместник-кметът на Столична община Никола Барбутов по време на заседанието на парламентарната комисия за контрол върху управлението на средствата от европейските фондове, в която участваха представители на НСОРБ.
Изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева очерта пред народните избраници две от посоките, в които трябва да бъде насочен публичният диалог по темата.
На първо място, това е недопускане изместването на фокуса на европейската кохезионна политика от решаване на въпроси, изглаждащи диспропорциите и водещи към сближаване, в ад хок решения за преодоляване на кризи. През настоящия програмен период значителен ресурс, планиран по Политиката за сближаване, беше пренасочен към преодоляване на последствията от пандемията или за посрещане нуждите на бежанците от Украйна.
“Кохезионната политика не е фонд за реакция при кризи”, подчерта Силвия Георгиева и уточни: “Важно е в процеса на открит обществен диалог да бъдат ясно очертани интересите на държавата и общините. Дали във всеки от инструментите на Кохезията да бъде заложен компонент за преодоляване на кризи или би било по-разумно кризисните средства да бъдат структурирани в самостоятелен фонд с ясни правила”. В наш интерес е по-голямата част от средствата по Кохезионната политика да останат именно за действия, които водят към преодоляване на различията и сближаване на регионите в Европа, подчерта изпълнителният директор на НСОРБ.
Вторият важен аспект на бъдещата обществена дискусия, според местните власти, е да се изясни националната визия за развитието на селските региони. В момента те са ощетени, тъй като попадат в една и съща целева група със земеделските производители и фермерите. “Проблемите в сектора на селското стопанство, които са приоритет за повечето страни, на практика концентрират както политическото внимание, така и решенията. Развитието на селските райони, преодоляването на проблемите със свързаността и демографската структура, имат друго естество и налагат специфични мерки и дългосрочни политики”, подчерта Силвия Георгиева.
“Време е вече да мислим за дебат как да бъде планиран новият програмен период”, призоваха кметовете и обърнаха внимание, че този дебат трябва да изясни не малко проблеми, натрупани през годините, и да очертае ясна визия кой на национално ниво ще менажира европейските средства и да бъдат изработени механизми, които да гарантират координацията между структурите, отговарящи за еврофондовете.
Депутатите споделят разбирането, че адекватното представяне на националните интереси в процеса на преговори с ЕК изисква балансирано представяне на всички интереси. “Кохезионната политика не е инструмент за решаване на кризи, а инструмент, който да лекува несправедливостите на общия пазар”, подчерта Томислав Дончев. “Вгледани в новите приоритети – “позеленяване”, тотална дигитализация, не бива да забравяме старите и нерешени проблеми”, подчерта той.
“Все още общините у нас имат огромни базови нужди за обновяване на училища, за изграждане на канализация, водоснабдяване, пътища и др. Добре е да имаме отлична интернет свързаност, но е добре да имаме и канализация”, сподели бившият вицепремиер по еврофондовете.
Според него в хода на обсъжданията за бъдещата политика на сближаване трябва на всички нива да бъдат поставяни и въпросите, които ежедневната работа на специалистите по еврофондове налагат: опростяването на процедурите, намаляването на бюрократичната тежест, прозрачност и ясни правила. “Това, за което можем и трябва да пледираме – повече унификация между европейските финансиращи механизми. “Теренът обраства с инструменти, но няма сходство в правилата и практиките”, изтъкна Томислав Дончев и подчерта, че тази тежест се усеща най-сериозно именно в общините, защото те използват широк спектър възможности за финансиране.
“Когато дебатът се пренесе на полето на ЕС, България трябва да има ясни приоритети и изградена мотивирана позиция”, категоричен бе депутатът. Той предложи провеждането на съвместно заседание с комисията по регионална политика и с участието на НСОРБ, на което да бъдат обсъдени проблемите и предизвикателствата по осъществяването на интегрирани териториални инвестиции. “Ако опитът се окаже окуражаващ, трябва да се мисли за промени и в структурите на програмите”, каза още Дончев.
