Министерството на финансите след поредно отлагане най-накрая представи проектобюджета за 2025 г., а за по-малко от денонощие той бе поставен под съмнение от самите управляващи партии. От това следва, че още не знаем какво ще е финалното съгласие в коалицията, а още по-малко – какви ще са окончателните параметри след второ гласуване. Все пак виждаме политическа заявка за придържане към съществуващите фискалните правила и критерия за конвергенция, свързан с публичните финанси. Съдейки по публичното заявление на министър Петкова, България ще поиска извънредни конвергентни доклади от ЕК и ЕЦБ, което предполага, че внесеният проектобюджет ще е с дефицит от до 3% от БВП, а изглежда има някаква предварителна неофициална уговорка с ЕК, че параметрите в средносрочния фискално-структурен план до 2028 г. ще са приемливи. Има обаче два въпроса – първо, доколко дори плахите предложения за бюджетна консолидация на финансовото министерство ще бъдат подкрепени, и второ, дали народните представители няма да организират ад хок мнозинства за решения, които увеличават разходите или свиват приходите. Отгоре на това някои от използваните допускания и прогнози за приходите предизвикват силно съмнение, да го кажем най-меко. Темата коментира Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Проектът към момента залага увеличение на разходите с 18,5 млрд., или с 23,8% спрямо 2024 г. – при 6,8% ръст на номиналния БВП и 2,4% средногодишна инфлация. Това е огромно разширяване на преразпределителната роля на държавата до 44,9% от БВП, или с над 6 процентните пункта за година. Половината от това увеличение е заради очакваното нарастване на капиталовите разходи, другата се дължи на увеличение на текущите разходи.
Все пак сегашният екип на министерството на финансите предлага общ размер на разходите с 2,2 млрд. по-нисък от заявката на служебния кабинет. От тях обаче малко над 400 млн. лева се добавиха обратно още в първите часове – става въпрос за идеята пенсиите да се осъвременят с 5% вместо с 8,5%, която изглежда няма да бъде приета от коалицията. Така общите разходи отново надхвърлят 45% от БВП. В структурно отношение капиталовата програма е свита минимално със 150 млн. лева, а останалата част от мерките засягат текущите разходи.
Разходите за издръжка са с близо 900 млн. лева по-малко от проекта на служебното правителство – но дори така ръстът е близо 25%, при това при очакване за ниска инфлация. Очевидно обаче няма никаква воля да се ограничи ръстът на заплатите. Управляващите не поставят под въпрос изобщо увеличението в сектор „Сигурност и отбрана“, което „тежи“ с над 2,1 млрд. лева само за 2025 г., а отделно с приетите автоматични механизми за индексация ще трупа натиск и през всяка от следващите години. Липсва смелост и да се прекрати или поне значително преформулира програмата за щедри компенсации към небитовите потребители на електроенергия. Тя тежи както на енергийните производители, така и вече пряко на фиска.
Когато няма воля за ограничаване на ръста на разходите, свиването на дефицита зависи от увеличаването на приходите. Политическото обещание да не се увеличават данъците обаче няма как да бъде спазено при такова раздуване на разходите. Вече неведнъж сме коментирали, че дори с мерки за повишаване на събираемостта сегашните основни данъци не могат да бъдат запазени при размер на разходите значително над 40% от БВП.
И всъщност това започва да се вижда от предложеното от финансовото министерство. В приходната част има няколко източника на увеличение. Единият е ефективно увеличаване на данъчната тежест, вторият е затваряне на пробиви, борба със сивата икономика или премахване на необясними преференции, а третият, за съжаление е чисто пожелателно мислене. Всичко това се сумира до очаквано нарастване на приходите с 18,3 млрд. лева или с над 25% спрямо 2024 г. Дори да извадим 3,8 млрд. лева по-високи планирани постъпления от бюджета на ЕС, нарастването пак е стряскащо. Данъчните приходи се очаква да се увеличат с 20,6% при прогнозна ниска инфлация и на фона на около 12% ръст за миналата година.
Данъчната тежест се повишава отчетливо през по-високи акцизни ставки, връщане на по-нисък праг за регистрация по ДДС, увеличаване на максималния осигурителен доход. Акцизите върху тютюневите изделия у нас действително са относително ниски в сравнение с останалите страни в ЕС и очевидно ще има сближаване; автоматичната реакция за запълване на бюджетни дупки с наместване на по-високо облагане обаче обезсмисля т.нар. акцизен календар и идеята за предвидимост като цяло. Засега предложената рамка залага на премахване на преференциалната ставка по ДДС за ресторантите и хляба, макар да не се знае дали няма да има парламентарни обрати в 12 без 5. За сметка на това връщането на по-нисък праг за регистрация по ДДС премахва една от смислените мерки за намаляване на административната тежест на малкия и стартиращ бизнес. Над 700 милиона лв. е оценката за набора от мерки за борба със сивата икономика. Разумно е и отдавна закъснялото повишение на размера на тол таксите, които бяха последователно намалявани от дългосрочно заложените стойности, нужни за покриване на разходите за поддръжка на пътната инфраструктура – пореден популизъм, плащан от всички в полза на големи български и много повече чуждестранни превозвачи.
Но дори всичко това да се реализира, не е достатъчно да покрие огромното раздуване на разходите, което дори може да се разшири с нови решения на Народното събрание. И затова остатъчното се появява като аритметическа разлика, допълваща нужните постъпления. Приходите от данък върху добавената стойност в прогнозата са с близо 6,3 млрд. лв. или с 34% по-високи от 2024 г. Това не е нищо друго освен пожелателно мислене – приходите от ДДС традиционно са на нива 9,0-9,5% от БВП, а сега трябва да скочат на 11,5% от БВП и то без някакви съществени промени в ставката или данъчната основа.
Съчетанието от нереалистичен оптимизъм и риск от поредно разхлабване чрез разходен популизъм или нови преференции в парламента бързо ще покажат, че дефицитът няма как да остане в рамките на 3% от БВП. И рефлексът – преди да се стигне до неизбежната консолидация през свиване на разходите и търсене на по-висока ефективност през структурни реформи – ще бъде повишаване на данъчни ставки или въвеждане на извънредно облагане. Средносрочната рамка вече открито залага увеличение на осигурителната тежест с 3 процентни пункта до 2028 г., което ефективно намалява разполагаемия доход на всички работещи българи – само през 2028 г. държавата ще отнеме допълнителни 2 млрд. лв. от работниците под формата на увеличена вноска за пенсия. Но можем да очакваме нови пориви за изземване на свръхпечалбите – дали от добивните компании, дали от банките. Добавянето на допълнителен корпоративен данък за големите мултинационални групи вече даде прецедент – ако за тях може, защо да не се вземе повече и от други. Реалността винаги побеждава – такъв ръст на разходите води до значително увеличаване на дефицита и голямо нарастване на държавния дълг, или до повишаване на данъците за икономически активните, работещите и успешните.
Но изглежда тези въпроси ще бъдат отложени за по-нататък – сега на дневен ред е първият тест на мнозинството в новата управляваща коалиция и прилично изглеждаща фискална рамка, която да бъде приемлива в процеса на оценка за изпълнение на критериите за конвергенция по пътя към еврозоната.
