Фрагментирана система с ограничен ресурс
От основаването на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1888 г. България развива традиция на държавно висше образование, основана върху създаването на множество висши училища, често силно специализирани в предоставянето на знания и умения в конкретни професионални и научни области.
Въпреки сравнително малкия си брой население, България продължава да поддържа голям брой държавни висши училища (без да се включва Академията на МВР), които през 2026 г. се очаква да получат приблизително 707 млн. евро държавно финансиране. Макар държавата да осигурява значителни средства за функционирането на тези институции, част от тях остават с ограничен мащаб, което затруднява развитието на научна дейност, поддържането на разнообразни академични програми и постигането на по-голямо влияние върху икономиката и обществото.
В същото време предпочитанията на кандидат-студентите са силно концентрирани към няколко големи университета, а между 8 и 10% от българските младежи избират да получат висшето си образование в чужбина. Така значителен публичен ресурс се разпределя между множество институции с различен капацитет и различна способност да генерират образователен, научен и икономически ефект. Темата дискутира Борис Караиванов, стажант в Института за пазарна икономика (ИПИ) и студент в Университета Уисконсин – Мадисън
Проблемът с мащаба на висшите училища
Данните ясно показват структурен дисбаланс в системата на висшето образование: докато няколко големи университета получават значителна част от държавното финансиране и имат висок планиран прием, голяма част от останалите институции функционират с ограничен брой студенти, но поддържат самостоятелни административни структури.
Разбира се, спецификата на отделните образователни направления влияе върху необходимия ресурс, начина на финансиране и броя на студентите, които дадена институция може да привлича. Въпреки това мащабът, в който функционират част от по-малките висши училища, поставя въпроса дали запазването на тяхната самостоятелност винаги води до най-ефективното използване на наличните ресурси.
Ограниченият размер на някои институции може да затрудни както развитието на научноизследователска дейност, така и привличането на преподаватели, международни партньори и повече студенти. В условията на нарастваща глобална конкуренция между университетите мащабът се превръща във все по-важен фактор за академична устойчивост.
Регионалните университети като възможност за консолидация
Един възможен подход за преодоляване на тези ограничения е обединяването на висши училища на териториален принцип. При този модел институции с малък брой студенти и ограничени ресурси могат да бъдат интегрирани като факултети или структурни звена към по-големи и утвърдени университети в съответния регион.
Подобна реформа не цели просто административно преструктуриране, а създаване на по-силни академични центрове, които да съчетават образователен капацитет, научна дейност и по-голямо обществено влияние.
Включването на по-малките висши училища в структурата на по-големи университети би могло да повиши тяхната академична репутация и да разшири възможностите им за развитие. По-големият университет може да предостави достъп до по-широк кръг от преподаватели и изследователи, до по-добре развити библиотеки, лаборатории, оборудване, международни партньорства и научни мрежи.
Ползи за качеството на образованието и научната дейност
Консолидацията би могла да създаде условия за по-високо качество на обучението чрез концентрация на академичен капацитет и по-ефективно използване на ресурсите. Обединяването на отделни звена в рамките на по-големи университети би позволило създаването на по-разнообразни образователни програми и по-добра връзка между различни научни направления.
Това е особено важно, тъй като дори най-големите български университети все още срещат трудности при утвърждаването си на международната сцена спрямо водещи институции в САЩ, Западна Европа и Китай. Разширяването на академичния профил чрез обединяване на ресурси може да повиши привлекателността на българските университети както за местни студенти, така и за повече чуждестранни кандидати.
Подобна промяна би дала възможност за концентрация на повече изследователски капацитет в рамките на една институция. Събирането на повече изявени преподаватели и изследователи може да подобри както качеството на обучението, така и научната продуктивност.
Влияние върху регионалното развитие
Създаването на силни регионални университети би имало положителен ефект и върху местната икономика. По-престижните и конкурентоспособни висши училища могат да насърчат повече завършващи средно образование да останат в своя регион, да продължат обучението си там и впоследствие да се реализират професионално в местната икономика.
По този начин университетите могат да се превърнат не само в образователни институции, но и в центрове за икономическо развитие, иновации и привличане на инвестиции. Регионите с по-силни академични центрове обикновено имат по-голям потенциал за развитие на бизнес среда, основана на знания и квалифицирана работна сила.
Концентрация на ресурсите за по-конкурентоспособно висше образование
Допълнително предимство на консолидацията е, че ограниченото публично финансиране няма да бъде разпределяно между голям брой отделни институции с ограничен капацитет. Вместо това средствата могат да бъдат концентрирани в по-големи и по-конкурентоспособни университети, които имат потенциал да развиват силни академични програми, научни изследвания и модерна материална база.
По-големият брой студенти в рамките на обединените институции би могъл да увеличи и приходите от студентски такси, което частично би намалило зависимостта от държавното финансиране.
Ако държавата цели да изгради система за висше образование, съпоставима с водещите модели в Европейския съюз, необходимо е да насърчава по-ефективно използване на ресурсите и създаването на по-силни академични центрове. Обединяването на по-малки държавни университети в няколко по-големи, престижни и конкурентоспособни институции може да повиши техния образователен, научен и икономически принос.
