На фона на възстановяването от шоковете на пандемията, войната и голямата инфлация, най-големите общински икономики и през 2023 г. остават София, Варна, Пловдив и Бургас, а лидери по икономическа динамика – малки общини с фокус върху индустрията и енергетиката. Регионалният икономически растеж обаче е разнопосочен – голяма част от Южна България регистрира ръст на добавената стойност, но много от регионите в Северна България бележат спад. Това в голяма степен е резултат от по-слабото представяне на земеделието в сравнение с предишната година, което пък подчертава нуждата от модернизация и инвестиции в тези по-слабо развити региони. Данните коментира Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ).
През 2023 г. най-голямата общинска икономика остава тази на София, създаваща 46 милиарда лева добавена стойност. Челната петица се допълва от Пловдив (6,2 милиарда лева), Варна (4,7 милиарда лева), Бургас (3,6 милиарда лева) и Русе (1,8 милиарда лева). С над милиард добавена стойност са също енергийният център Раднево и Стара Загора, а за първи път тази година тази стойност прескачат и Казанлък, Плевен и Шумен; с това броят на милиардните местни икономики достига десет. Броят на общините с под 100 милиона лева добавена стойност се задържа почти без промяна – 173. Най-малката общинска икономика в страната е тази на Трекляно с едва 252 хил. лв. добавена стойност, а с под 1 млн. лв. остава още единствено тази на Бойница.
Общината с най-висока добавена стойност средно на човек от населението – и съответно най-висока степен на икономическо развитие – през 2023 г. е индустриалният център Девня с 91 хиляди лева. Топ 5 се допълва от Раднево (87 хиляди лева на човек), Гълъбово (50 хиляди лева на човек), Сопот (44 хиляди лева на човек), столицата (36 хиляди лева на човек). Важно е да отбележим обаче, че данните за повечето общини в Средногорието, Козлодуй, Раднево и Крумовград са поверителни, а те – благодарение на силната си добивна, преработваща или енергийна индустрия – биха се наредили на челните места. С под 1000 лева на човек от населението през 2022 г. остават 5 общини, с под 5000 – цели 137, което за поредна година демонстрира съсредоточаването на значителна част от стопанската активност в България в относително компактни географски райони, както и много неравномерното икономическо развитие.
Докато 2022 г. беше година на почти повсеместен номинален растеж на общинските икономики под влиянието на възстановяването от ефектите на пандемията, инфлацията и промените на международните пазари, особено на земеделска продукция, то през 2023 г. тенденциите са разнопосочни. От общо 252 общини, за които са налице данни за добавената стойност за последните две години, ръст на местната икономика се наблюдава в 144 от тях, в три остава без промяна, но в 105 има спад, при това въпреки значителния ръст на цените през годината. В динамиката през 2023 г. се наблюдава ясно териториално клъстериране. В Югозападна и Южна централна България има отделни общини с отрицателен ръст, но при повечето има повишения на добавената стойност, най-видимо в малките общини около София. В Югоизточния регион силен ръст отбелязват туристическите общини под влиянието на възстановяването на международните пътувания, докато повечето общини в района на Ямбол регистрират спадове.
Почти повсеместен е обаче спадът на добавената стойност в Северна България, особено в малките по-слабо развити общини по поречието на Дунав. Икономически ръст се наблюдава в част от индустриалните центрове – Варна, Габрово, Шумен, Велико Търново, но почти всички общини, в чиито икономики основна роля играе земеделието бележат осезаем спад на добавената стойност, на много места с по 30-40% спрямо предходната година. Причините за това се крият най-вече в успокояването на международните пазари и спада цените на земеделската продукция. Негативна динамика се наблюдава и в общините по Северното Черноморие, където възстановяването на туризма се развива значително по-бавно, отколкото на юг.
Общинската динамика на добавената стойност през 2023 г. за пореден път подчертава диспропорциите в икономическия потенциал на регионите. Докато силните южни градове и индустриални региони с добре подготвена работна сила и развити много и допълващи се отрасли запазват растежа си, то на север силно зависимите от един отрасъл малки общини са изправени през значителни предизвикателства. Тази тенденция посочва и пътя за развитие на по-слабо развитите части на Северна България, който неминуемо преминава през диверсификация на локалните икономики в посока по-голяма роля на индустрията и услугите, подобряване на инфраструктурата и човешкия капитал, но и овластяване на местната власт да търси най-добрите решения.
