Механизмът за фиксиране на минималната заплата към средната навлиза във втората си година, а вече знаем и равнището ѝ за 2025 г. – поне ако до края на годината няма политическо решение за отмяна на правилото. На този етап няма особени наблюдавани промени на пазара на труда в резултат на въвеждането на формулата, но големите регионални и отраслови различия в ефекта на минималната заплата налагат преосмисляне на модела към въвеждане на повече фактори. Това сочи анализ на Адрин Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Нека първо припомним как работи механизмът. Той въвежда препоръката на ЕК за определяне на минималното заплащане на база на обективни индикативни показатели, като например (но не задължително) 50% от средната заплата или 60% от медианната. В случая на България е избран първият подход, като за основа се вземат първите две тримесечия на настоящата година и последните две на предишната, с цел ползваните данни да са максимално актуални към момента на провеждане на бюджетната процедура през есента. Видимо, най-голямата слабост на този подход е силно неравномерният му ефект между отделните икономически дейности и райони на страната.
Прилагането на този подход фиксира МРЗ за 2024 г. на 933 лв., което доведе до увеличение от общо 153 лв. за една година – най-голямото увеличение през последните 25 години. Въз основа на данните за средната заплата за последните четири тримесечия можем да заключим, че стойността за 2025 г. ще е 1077 лв., или увеличение от още 144 лв. С други думи, ръстът на годишна база е по-малък – 20% за 2024 г. и 13% за 2025 г., което отговаря както на забавянето на ръста на средните заплати и успокояването на възходящата динамика на пазара на труда, така и на по-бавния общ икономически растеж.
Значителните различия между регионите в съотношението между средната и минималната заплата остават, но без големите промени през последните няколко години. Към второто тримесечие на 2024 г. покритието е най-високо в Благоевград – 71%, както и в Смолян – 70%, а с над 60% отношение на МРЗ към СРЗ са 15 от областите в страната. Под 50% е това отношение единствено в столицата, а най-близо до средните за страната 50% са Варна и Враца. Ако погледнем към основните икономически отрасли, покритието на СРЗ с новата МРЗ е 21% в ИКТ, 32% в енергетиката, 33% в енергетиката, 35% в професионалните дейности, до 72% в хотелите и ресторантите и 65% в селското стопанство. Трябва да имаме предвид, че заради продължаващия ръст на заплатите покритието към края на годината тези отношения ще са малко по-ниски.
Прави впечатление, че независимо от значителните повишения в размера на минималната заплата, дяловете ѝ в средната заплата по отрасли и сектори остават без значителна промяна, а дори в някои случаи се наблюдават спадове – най-видимо в културата, развлечението и туристическия сектор, което е отчасти и следствие в значителното изсветляване на отраслите през последните години. Това означава, че нямаме особени основания да твърдим, че ударните повишения в минималната заплата до момента са създали нови проблеми на регионалните и отрасловите пазари на труда, особено предвид, че не наблюдаваме особени промени от гледна точка на повишения на безработицата и свиване на заетостта, даже напротив.
Това обаче не означава, че минималната заплата не е пречка пред навлизането на нови работници в икономически най-слабо развитите и най-слабо производителни части на страната и икономически дейности. Не е случайно, че точно регионите и секторите, където разликата между средната и минимална заплата са тези, които изпитват хроничен недостиг на работна ръка, което се и явява основна пречка пред развитието им. Доколкото проблемите в тях са по-скоро структурни, а не наскоро възникнали, то нововъведеният механизъм за минималната заплата по-скоро обостря съществуващите дефицити, отколкото да води до качествени промени в условията на тези пазари на труд.
Остава отворен и въпросът със сивата икономика. Тъй като данните на НСИ за безработицата и заетостта не отчитат разликите между легален и нелегален труд, възможно е част от най-нискоквалифицираните и ниско производителни работници да са минали на сиво след увеличенията. Тъй като единствената оценк ана сивата икономика в страната изостава с две години обаче за ефекта от скока на минималната заплата през 2024 г. ще знаем чак след година.
Не бива да пренебрегваме и дългосрочните ефекти, най-вече поради самозахранващия се характер на настоящия механизъм, в резултат на което в следващите години ще има постоянна „гонитба“ между минималната и средната заплата, което изисква и добавянето на допълнителни макроикономически индикатори. Големите отраслови и регионални различия в условията на пазара на труда изискват и да се мисли в посока на въвеждане на диференциация, която да не позволи на минималната заплата с агресивния си ръст да се превърне в прекалено голяма бариера.
