За пръв път в новата ни история Народното събрание няма да бъде разпуснато с насрочването на предстоящите парламентарни избори. Тази нова концепция, въведена с последните конституционни промени, има за цел да постави под парламентарен контрол временното служебно управление. “Остава въпросът способен ли е парламент, недоминиран от ясни политически управленски мнозинства, да извърши законодателни своеволия и назначения от особена важност”, пита Иван Брегов от Института за пазарна икономика. Времето за влизане в т. нар. ситуация на плаващите мнозинства ще бъде малко повече от два месеца, ако приемем, че са възможни парламентарни и евроизбори 2 в 1 през втората седмица на юни тази година и ако отчетем, че новоизбраното 50-о по ред НС ще положи клетва веднага след изборите.
Как протичат тези процедури
Процедурите за назначенията в по-голямата част от тези органи стъпват на шест ключови етапа: първо – НС приема правила за процедурата по силата на специалния закон, уреждащ статута на съответния държавен орган. Като втора стъпка в тези правила се дава срок на народните представители да номинират кандидати. Третата стъпка е нарочна комисия в парламента да направи преценка за това отговарят ли предложените лица на законоустановените изисквания. Четвъртата стъпка е в рамките на подходящ срок кандидатите да представят своята администраторска визия при потенциален избор под формата на концепция. Петата стъпка е да бъде проведено изслушване на кандидатите, придружено със задаване на въпроси, като след това комисията изготвя доклад с резултатите от изслушването. Шестият финален етап е да бъде проведен самият избор от народните представители в зала.
Повечето специални закони са заложили добри буферни срокове именно, за да осуетят подобен тип раздаване на властови позиции – например, действащият Закон за съдебната власт не би допуснал в последния момент да бъде избран състав на Инспектората към Висшия съдебен съвет, тъй като има минимален срок от два месеца от откриване на процедурата до провеждане на избора. Припомняме, че мандатът на ИВСС изтече още през 2020 г. и практически тази година те ще изпълнят втори мандат, макар и такъв да е изрично забранен. Не така обаче стоят нещата с друг съществен орган, който има силно влияние върху икономиката на страната и пряко върху живота на българските граждани на ежедневна база /спомнете си цените на горивата, млякото, яйцата и мобилните услуги/. Това е Комисията за защита на конкуренцията. В Закона за защита на конкуренцията не е предвиден минимално установен срок за протичане на процедурата.
49-ото НС
Двата витиевати и непоказали особена резултатност органа за “справяне с корупцията” – от едната страна стои съвсем новата /почти като старата/ Комисия за противодействие на корупцията. В тримесечен срок от приемането на също така новия /и той почти като множеството предишни/ Закон за нейното устройство в началото на октомври 2023 г. трябваше да бъде избрано ръководство и да бъде уредено нейното функциониране. Това не се случи въпреки силните заявки именно за антикорупционна воля на управляващите. Законът е поне предпазливо обвързан с минимален срок за избор от два месеца от номинацията до гласуването.
В старата Комисия за отнемане на имущество също липсва редовно избрано ръководство. И там обаче Законът за отнемане на незаконно придобито имущество дава двумесечни гаранции, за да не бъде стихийно избрано ново ръководство в последните дни от живота на 49-ото НС.
На терена на съдебната реформа
За да се отпочнат някакви назначения е необходимо да бъде приет новият Закон за съдебната власт. Проект вече има, изготвен от настоящия екип на министерството на правосъдието. В него намират разрешения множество въпроси, които биха пресекли някои порочни практики, действали досега. И именно тук е рискът да бъдат опорочени текстовете, изготвени и предложени от министерството.
По силата на шестата поправка на Конституцията, от декември 2023 г., едва три месеца след приемането на нов съдоустройствен закон, могат да бъдат организирани избори за Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет. И едва след това те пък да изберат нов председател на Върховния административен съд /мандатът изтича през есента на тази година/ и съответно главен прокурор /сега Сарафов изпълнява временно длъжността/.
Тоест тук може да има законодателно развихряне, което да подготви почвата за развихряне при назначенията в следващото събрание.
В заключение
“Настъпил е моментът, в който в Народното събрание да бъдат групирани мнозинства по интереси”, отчита Брегов. По думите му те ще намират проявление предимно при приемането на закони и ад хок решения, като могат да нанесат ограничени, но решителни вреди и с редица назначения. Да видим ще се намери ли смелост да се избегне това в условията на предстоящите избори.
