Делът на приема в средното образование за профилирана подготовка намалява през последните години и през тази учебна достига до 40%. Най-висок е приемът в профилирани паралелки в столицата и област Кърджали, а най-нисък – във Враца и Монтана. От една страна, това засилва проблема с несъответствието на професионалното образование с пазара на труда, а от друга – прави разпределението на профилите в профилираното образование още по-важно. Темата дискутира Зорница Славова от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Чуждоезиковото обучение се утвърждава като лидер. Над 30% от план-приема е в профил „Чужди езици“. Близо 20% – в „Природни науки“, а 15% – в „Софтуерни и хардуерни науки“. Математика ще учат под 10% от бъдещите гимназисти.
Най-малко са паралелките по изобразително изкуство, музика и физическо възпитание и спорт.
Разпределението по области показва различни характеристики на профилираното образование. Областите София и Велико Търново залагат на образованието в софтуерни и хардуерни науки, Търговище, Пазарджик и Шумен – на природните науки, големите области Варна, Бургас, столицата и Пловдив – на чуждите езици (които като цяло се възприемат като по-добра основа за продължаващо образование, включително в чужбина), Монтана и Добрич – на икономическото развитие и предприемачеството, Враца – на хуманитарните и обществени науки.
Единствено в областите Смолян и Ямбол разпределението по основните профили е приблизително равномерно, но липсата на ясно изразена специализация може да се тълкува като опит за универсално предлагане, което не винаги води до ефективно насочване на учениците.
Математиката обаче навсякъде е малко. Вече коментирахме, че на местно ниво математическите паралелки понякога имат и изключително нисък приемен бал.
Данните от PISA последователно показват, че значителна част от учениците не достигат базово ниво на математическа грамотност, което поставя под въпрос способността на системата да изгражда ключови умения.
В същото време амбициите за по-силна роля на науката, иновациите и технологиите в икономиката изискват именно такива умения. Развитието на сектори с висока добавена стойност – от инженерство и ИТ до финанси и индустрия – зависи от наличието на добре подготвени кадри с математическа основа. Недостатъчният акцент върху математиката в средното образование създава риск от задълбочаване на недостига на такива кадри и ограничава потенциала за икономически растеж.
Освен увеличаването на часовете по математика, едно възможно решение е въвеждането на задължителна матура по математика, която да гарантира поне базови математически умения при завършване на средното образование. Подобна стъпка би изпратила ясен сигнал за значението на математическата грамотност и би създала стимул както за училищата, така и за учениците да отделят по-голямо внимание на предмета. В дългосрочен план това би могло да допринесе за по-добри образователни резултати и по-добро съответствие между образователната система и нуждите на съвременната икономика.
