През 2023 г. общите разходи за здравеопазване в ЕС спадат с 0,3 пр.п спрямо 2022 г. и вече са точно 10% от БВП. В България те нарастват с 0,28 пр.п, достигайки 7,92% от БВП. Това на практика означава, че увеличаваме средствата, които харчим за здраве – както през механизмите на осигурителния институт, така и от джоба си. Темата коментира Петя Георгиева от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Средното ниво на разходите в съюза за последните 5 години показва стабилизация на нивото отпреди пандемията от около 9,9-10% от БВП, движено основно от големите разходи на държави като Германия, Франция и Австрия. У нас се вижда, макар и слаба, тенденция към ръст на разходите спрямо икономиката и приближаване, макар и бавно, към средното европейско ниво.
Данните за общите разходи за здравеопазване на държавите от съюза също дават ценна информация за това какъв ресурс отделят те за осигуряване на тази ключова услуга. Над средното ниво харчат 6 държави, като отчетливо повече отделят Германия, Франция и Австрия – едни от най-големите икономики на ЕС. През 2023 година вече 10 държави имат по-нисък разход от България – не просто не сме на опашката, но и приближаваме нивото на разходите на държави като Гърция, Чехия и Италия като съотнесено към размера на икономиките им. В номинално изражение общите разходи в България достигат 7,5 милиарда евро през 2023 година и около 2084 евро на човек от населението по паритет на покупателната способност (при средно 3,8 хил. евро в ЕС).
Ако разгледаме и какво се случва между последните две години, ще видим и че разходите се увеличават по-значимо освен в България, и в страни като Финландия (0,73 пр.п), Ирландия (0,56 пр.п) и Естония (0,53 пр.п). Спад отбелязват 17 държави, по-забележим в Германия (-0,71 пр.п), Латвия (-0,82 пр.п) и Португалия (-0,.52 пр.п). Предварителните данни за 2024 година обаче сочат, че Германия и Австрия не успяват да удържат разходите устойчиво, което означава, че е много вероятно за 2024 година средния дял на здравните разходи да се увеличи за целия ЕС.
За да обобщим – харчим по-малко за здраве от средното ниво в ЕС, но е добре да спрем с разказа как парите все са малко и не достигат и да мислим къде отиват тези средства и какво постигаме с тях. Болничната помощ и лекарствените средства продължават да доминира за сметка на превенцията, профилактиката, извънболничната и дългосрочната грижа; плащането за качество и резултати е мираж, а пациентите се лутат в опит да се ориентират сами къде и как да се лекуват. Посоката за подобрение е ясна, но дали ще има воля и общо разбиране за промяна предстои да видим.
