Общинските жилища изпълняват функцията на социални жилища – социална услуга от общ икономически интерес в ЕС, която все още не е регламентирана в България. 18,5% от общините у нас не разполагат с общински жилищен фонд. И нямат резервен за настаняване на лица в кризисна ситуация. Данните са от доклад, базиран на онлайн проучване за качеството на услугата “Настаняване в общинско жилище”.
Общинските жилища осигуряват подслон на едва 1,2% от населението на страната. За продажба е предвидена значителна част от наличния жилищен фонд в България. Същевременно общините не планират увеличаване на общинския жилищен фонд. Немалък е процентът на необитаваните жилища, поради недоброто им състояние, сочат данните от изследването. Общините трудно отделят средства за ремонт на жилищата си, а това е разход, който те трябва да покрият от собствения си бюджет.
Някои от изводите в доклада са:
- Наличните общински жилища са заети почти на 100%, няма оборот на настанените лица, тъй като има възможност за многократно удължаване на периода на настаняване.
- Наличният жилищен фонд е неравномерно разпределен – в големите градове има по-голяма нужда и съответно – недостиг на възможности за настаняване, а в малки градове и села има неизползвани общински жилища.
- Липсва нормативно изискване към общините за поддържане на минимален брой налични общински жилища вкл. резервни.
Преценката на общините за нуждата от жилищно настаняване се определя единствено от подадени заявления за кандидатстване за общинско жилище, констатира проучването. Това не е реален показател, тъй като много от хората в жилищна нужда не подават заявления поради липса на свободен общински фонд и сложни процедури за кандидатстване.
Липсва обща стратегия и единна методика за управление на общинския жилищен фонд. А в публичните регистри за частна общинска собственост не се посочва предназначението на имота – за жилищни или нежилищни нужди, което затруднява достъпа до информация. Проучването стига и до извода, че в публичните регистри за разпоредителните сделки с общински имоти, обикновено, няма раздели по видове сделки и в частност за продажба на общински жилища, което прави труднопроследими промените в жилищния фонд.
Средният приход от наем на общинско жилище на месец е 48 лв., което е около 10 пъти под пазарните наеми на жилища и е пряко доказателство, че предоставянето на общинско жилище под наем е по същество услуга за социално жилищно настаняване от общ икономически интерес. В същото време разходите за управление и администриране не са реално отчетени от над 80% от общините и може да се каже, че същите са недооценени.
Според авторите на изследването само 28,5% от приходите от наеми към момента се използват целенасочено от общините за управление и поддръжка на фонда. Останалите средства се разходват за други дейности на общината. Констатирана е също така липса на механизми за стимулиране на общините да управляват по стопански начин общинските жилища. Поради тази причина общинските жилища към момента са по-скоро разход за местните администрации, отколкото актив. Общините не са стимулирани да запазват и поддържат жилищния си фонд, а механизмите за финансиране увеличаването на общинския жилищен фонд също са ограничени.
Контролът върху ползването на общинските жилища е недостатъчен – не се извършват редовни проверки, а в повечето случаи се реагира по сигнал, се констатира в доклада. Липсват нормативни механизми за стимулиране на наемателите да поддържат жилищата в добро състояние.
Въз основа на изготвения анализ Министерството на регионалното развитие и блаогустройството (МРРБ) и Фондация “Подслон за човечеството”/ Хабитат България ще изготвят препоръки за подобряване управлението на общинския жилищен фонд, а МРРБ ще изготви и разпространи методически указания за подобряване на практиките по управление на общинските жилища.
