Дебатът около достъпа до детски градини, който е сред основните проблеми на местната власт в големите градове, най-често се съсредоточава върху броя места в тях. Това поставя решенията най-вече в полето на строеж на нови сгради в най-зле осигурените райони. Не по-малко важни са обаче човешките ресурси в предучилищното образование – ако има сгради, но липсват преподаватели, няма да има и детска градина. По тази причина, след като разглежда разпределението и достъпността на местата в детските заведения, Адриан Николов от Института за пазарна икономика се спира по-подробно на преподавателите.
Според данните на НСИ към учебната 2022/23 г. общият брой на преподавателите в детските градини в 265-те общини на страната е 19 747 души – с над 200 души по-малко в сравнение с предишната учебна година. Най-много педагогически персонал в детските градини има в столицата – 4153 души, или над 1/5 от всички в страната. Броят им във Варна е 1004, в Пловдив – 920, в Бургас – 624, в Русе – 409. Тенденциите в повечето големи градове е към свиване на броя на преподавателите, като в София те са с 32 по-малко, в Пловдив – с 34, в Стара Загора – 28. По-чувствителни увеличения пък има в Русе и Благоевград.
“Разпределението и динамиката при преподавателите, разбира се, трябва да се разглежда в контекста на това на децата, за които се грижат. По тази причина разглежда броя преподаватели на 100 деца в детските градини. Резултатите в повечето общини попадат в доста тесни граници, като в диапазона 8-12 преподаватели на 100 деца са 188 общини”, обобщава Адриан Николов.
Очаквано в крайностите са относително малки общини, като с недостиг на преподаватели са общини като Симеоновград, Ябланица и Ихтиман, а с прекалено голям брой – Макреш, Баните, Сатовча. Оформят се няколко видими клъстера, в които индикаторът сочи малък брой преподаватели спрямо записаните деца – в малките общини около София, както и край Пловдив, Стара Загора и Сливен. В самата столица на 100 деца се падат 9,13 преподаватели (спрямо 9,39 година по-рано), в Пловдив – 7,87 (спрямо 8,27), във Варна – 8,39 (спрямо 8,64). Тенденцията в повечето големи общини е към влошаване на показателя. Важно е да отбележим също, че при по-големите градове средната стойност може да крие различна осигуреност и неравенства между различните им части.
Прегледът на данните за преподавателите в детските градини насочва към сходен извод от анализа на разпределението и динамиката на местата. “Въпреки активното публично говорене за повишаване на предлагането, системата на предучилищно образование изглежда по-скоро замръзнала”, отчита Николово. По думите му големите градове въпреки ръста на децата в детските градини по-често има намаляване на броя на преподавателите, което означава че се увеличава натоварването на педагогическия персонал и се създава риск от влошаване на услугата. Тази динамика поставя под въпрос и способността на местните власти да осигурят допълнителен персонал за новостроящите се детски градини, което може да застраши усилията им за повишаване на предлагането.
