Kmeta.bg
Няма резултат
Виж всички резултати
събота, 8 август, 2026
  • Вход
  • Гледна точка
  • Образование от A до #
  • SMART
  • е-услуги
  • Кмет на годината 2026
Всички новини
Kmeta.bg
  • Гледна точка
  • Образование от A до #
  • SMART
  • е-услуги
  • Кмет на годината 2026
Няма резултат
Виж всички резултати
Kmeta.bg
Няма резултат
Виж всички резултати
Всички новини

От умни, а не лесни решения се нуждае висшето образование у нас

Ниските такси до момента не са довели до задържане на студенти в България или до допълнително привличане на такива от ЕС

Kmeta.bg от Kmeta.bg
февруари 7, 2024
в Гледна точка
Време за четене: ~ 1 мин.
8 0
0
4741 3260cd446ffec3b1bf9566b1236a06d0
9
СПОДЕЛЯНИЯ
Сподели във Facebook

Изненадващото предложение на МОН от тази седмица за премахване на таксите за обучение по държавната поръчка на студенти и докторанти в държавните висши училища променя финансовия модел на системата в посока финансиране с трансфери от държавния бюджет без прякото участие на студентите. “Данъкоплатецът вече ще плаща изцяло услугата висше образование, без това да е съпроводено с допълнителни гаранции за ефективност, адекватност на развитието и потребностите на икономиката и по-високи образователни постижения и придобити умения”, коментира Петя Георгиева от Института за пазарна икономика. По думите й потребителят – студентът, ще има по-слаб стимул да следи и търси по-добро качество, да прави разумен и добре обмислен избор за професия и да завършва започнатото образование.

Собствените приходи на държавните висши училища от продажба на услуги – в голямата си част това са таксите за обучение на студенти и докторанти – съставляват между 30 и 40% от общите им разходи, като делът през последните години намалява. “Смисълът на таксите е да са независим от държавата източник на приход за университетите и косвено да влияят върху потреблението на услугата – като намаляват, поне до известна степен, участието в системата на по-ниско мотивирани студенти и такива, които искат най-вече да се възползват от статута на студент и от допълнителните предимства, които той носи. Плащането от джоба също така увеличава вероятността (поне на теория) студентите да се вълнуват повече от услугата, която получават”, смята Георгиева.

Бележка: В нетните приходи от продажби на услуги, стоки и продукция се отчитат приходите от такси за обучение по държавната поръчка и платеното обучение на български и чуждестранни студенти и някои допълнителни приходи на държавните висши училища извън студентските такси.

Размерът на самите такси за обучение обаче не е значителен. По данни от доклада на министъра на образованието средният размер на годишната такса за 2023-2024 година е 1050 лева. Месечната минимална работна заплата в страната в момента е 933 лева. “Много по-голям ефект върху избора на висше образование са разходите за издръжка по време на следването, които са относително високи за студенти от семейства с ниски доходи, но този проблем не се адресира в мотивите на предложения проект на ЗИД на ЗВУ. Ниските такси до момента не са довели до задържане на студенти в България или до допълнително привличане на студенти от ЕС, така че не се очаква премахването им да има значителен ефект в тази посока, освен в някои редки случаи”, прогнозира Петя Георгиева.

Може ли да има друг подход към финансирането на висшето образование у нас? Да, ето какъв е той според експерта на ИПИ:

  • Увеличаване на участието на студентите във финансирането на услугата и постепенно оттегляне на държавата от модела – увеличението на таксите за сметка на трансферите е ключово и ще доведе до овластяване на студентите и повишаване на търсенето на качествено висше образование. То ще повиши отговорността на студентите при избора и по-ясна мотивация в решението дали да учи и къде. Същевременно това ще доведе до увеличаване на конкуренцията между ВУЗ-овете за студенти и ще оказва натиск върху таксите надолу.
  • Ролята на държавата да се концентрира върху изграждане на система за ранно откриване, оценка и заплащане на обучението на студенти с финансови затруднения – например под формата на стипендиантска програма. Програмата може да бъде насочена към ученици с отличен успех и към такива с добър успех и ниски доходи, така че да се осигури тяхното обучение във висши училища, както и да се използва за насърчаване на обучението по много ограничен кръг специалности, които са необходими за пазара на труда, но за които липсват желаещи студенти.
  • Подобряване на системата за акредитация и оценяване на качеството на университетите и професионалните направления, извършвана в момента от Националната агенция по оценяване и акредитация (НАОА), в посока на: включване на външни експерти при оценяването на ВУЗ, включително представители на бизнеса; вземане предвид на мнението на студентите; по-силен акцент върху данните, предоставяни от Рейтинговата система на висшите училища; въвеждане на ясни правила, при които държавата да се оттегля от финансирането на определени университети – например при съдебно решение за извършени системни нарушения и/или престъпления и др.

Повече информация за предложението на ИПИ може да намерите в становището на Института по проекта на закона за изменение и допълнение на закона за висшето образование – тук.

Тагове: висше образованиеИПИтоп
Предишна Статия

Удължават грипната епидемия във Великотърновска област

Следваща Статия

20 милиона годишно плащат родителите за извинителни бележки

Свързани Статии

35 години Конституция: между институционалната стабилност и нерешените въпроси
Политика

35 години Конституция: между институционалната стабилност и нерешените въпроси

август 7, 2026
105
Имотите: богатство, сигурност или риск
Гледна точка

Имотите: богатство, сигурност или риск

август 7, 2026
106
По-малко свободни позиции, по-бавен ръст на заплатите: как се променя пазарът на труда
Гледна точка

По-малко свободни позиции, по-бавен ръст на заплатите: как се променя пазарът на труда

август 7, 2026
104
Държавата поема висшето образование на ръчно управление
Гледна точка

Новите университетски структури поставят под въпрос ролята на Съвета на ректорите

август 6, 2026
125
Новите правила за непълната заетост: между ограничаването на злоупотребите и нуждата от повече гъвкавост
Гледна точка

Новите правила за непълната заетост: между ограничаването на злоупотребите и нуждата от повече гъвкавост

август 6, 2026
108
Козлодуй финансира обучението на студенти
Гледна точка

Повече бюджет или по-добро управление: Дилемата пред българските университети

август 6, 2026
122
Следваща Статия
МОН предлага четвърто класиране след 7 клас

20 милиона годишно плащат родителите за извинителни бележки

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Реклама

Кой трябва да бъде най-важният приоритет за развитието на вашата община през следващата година?

Реклама

Последни новини

Европейските реки се свиват под натиска на жегата

Европейските реки се свиват под натиска на жегата

август 8, 2026
Кои са най-добрите луксозни хотели по света?

Кои са най-добрите луксозни хотели по света?

август 8, 2026

Страници

  • Всички новини
  • Реклама
  • Контакти
  • Условия за ползване
  • Защита на личните данни
Кмета БГ

Кmeta.bg е национална медия, която отразява всичко актуално от деня такова, каквото е – истинско и достоверно. Тук няма да попаднете на фалшиви новини. Ние сме и тези, които обръщат особено внимание на общините и акцентират на случващото се в тях. Чрез специална карта на сайта всеки потребител може да избере областта, която го интересува и да добие актуална информация.

Част от групата на:

Economic.bg- Икономика и бизнес

© 2026 Всички права запазени! Изграждане и Дигитален маркетинг благодарение на MasterWeb LTD.

Добре дошъл отново!

или

Влезте в профила си по-долу

Забравена парола?

Изтеглете паролата си

Моля, въведете потребителското си име или имейл адреса си, за да зададете отново паролата си.

Вход

Add New Playlist

  • Всички новини
  • Образование от A до #
  • SMART
  • е-услуги
  • Гледна точка
  • Кмет на годината 2026
  • COREJIO