Днес православната църква почита паметта на българския патриарх Св. Евтимий Търновски, който е част от културната и религиозна ни идентичност, както и на преподобния Евтимий Велики, който е живял през V век. Имен ден днес имат Евтим, Евтимия, Ефтим, Евтимий, Ефтимия.
По народному празникът е известен като Ихтим, Ихтима, Петльовден, Петеларовден или Петларовден. Последните три названия са свързани с основната обредна практика – жертвоприношение на петел във всяка къща с мъжка челяд. В онези домове, където има момиченца, стопаните колят обикновено ярки за тяхно здраве.
Преданията разказват, че Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния. Легендата гласи, че смела българка скрила мъжкото си чедо и отказала да го даде на турците, които се заканили, че ако не го предаде, ще бъде заклано. Тя заявила, че сама ще заколи момчето си, но няма да им го даде. През нощта извела детето от дома и го скрила далеч извън селото. В полунощ заколила петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му. На сутринта поробителите останали стъписани и повече не събирали момчета за еничари от това село. И днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода.
Евтимий Велики се родил през 377 г. в град Мелитин (Армения) до река Ефрат. В 423 година Евтимий се уединил в пустинята Зиф и се настанил в същата тъмна пещера, в която някога Давид се скрил от Саул. Жителите на Аристобула, на осем километра южно от Хеврон, измъкнали отшелника от пещерата и му построили църква с манастир. Преподобни Евтимий Велики избягал и отишъл в една пещера на три мили от Теоктистовия манастир, който вече се бил превърнал в една разширена Евтимиева гора. Оттук Евтимий развил огромна душеспасителна дейност, в резултат на която била открита за бедуините специална епархия.
Св. Евтимий Търновски произлиза от богат и знатен великотърновски род. Още в ранната си младост Евтимий отива в Килифаревския манастир. По онова време манастирите са били основните духовни и книжовни центрове. Евтимий е бил изключително умен и начетен за времето си, учил е и във Византия, но след като се връща от там той се усамотява в една пещера, недалеч от Велико Търново. Там построява църквата – “Света Троица” и малко по малко около него се събират ученици съмишленици, и така Евтимий става основател на Търновската книжовна школа. През 1375 г. Евтимий е избран за Търновски патриарх, но той не спира да развива своята книжовна дейност.
При падането на Велико Търново под турско робство патриарх Евтимий е един от последните стожери на българската духовност и един от последните бранители на българската държава. Той е осъден на смърт от турците, но легендата разказва, че когато палачът вдига ръка да му отсече главата, ръката му се вцепенява, а мечът пада на земята. Затова патриарх Евтимий Търновски е заточен и умира през 1402 г. и почти веднага е канонизиран за светец.
