Ускоряването на растежа и възстановяването на конкурентоспособността на европейската икономика е във фокуса на новата Европейска комисия (ЕК). Цялостната рамка на осмисляне и търсене на решения ще стъпи на доклада на бившия президент на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги за конкурентоспособността (2024 г.) и доклада на бившия италиански министър-председател Енрико Лета за единния пазар (2024 г.). Потенциалните стратегически усилия за насърчаване на конкурентоспособността и растежа ще отчитат и очакваните промени в икономическата политика на новата администрация в САЩ.
Институтът за пазарна икономика прави анализ, който предоставя нова перспектива и задълбочен поглед върху конкурентоспособността на ЕС, като се фокусира върху икономическата свобода, средата за иновации и продуктивни инвестиции, прекомерните бюрократични пречки пред предприемачите, високите държавни разходи и нива на публичния дълг, както и тежестта на застаряването на населението.
Европа губи икономическата надпревара на глобалната сцена. Делът на ЕС в световната икономика е намалял от 25,8% през 2004 г. до 17,6% през 2024 г.; за същия период делът на ЕС в глобалния износ спада от 18,9% до 14,8%. Застаряващото население, значителен публичен дълг и високи данъци върху труда и капитала, както и прекалено строгите регулации ограничават потенциала на европейската икономика и водят до усещане за продължаваща стагнация, особено в най-големите икономики на континента.
Новите страни членки от региона на Централна и Източна Европа от своя се превръщат в източник на динамика и растеж. Икономиките на страните в ЦИЕ нарастват с между над 40% и близо 100% в реално изражение от 2005 до 2023 г., и повече от удвояват своя дял в износа на ЕС към глобалния пазар. Успехът на новите страни членки може да послужи като пътна карта за бъдещето на конкурентоспособността в Европа.
Най-големият потенциал на ЕС в глобалната конкуренция се крие в единния пазар, основан на свободното движение на стоки, услуги, капитали и хора. Все още обаче редица политики създават бариери пред инвестициите и разрастването на бизнеса отвъд съответните национални пазари. Такива пречки ограничават ефективното насочване на талантите към най-производителните бизнеси, мащабирането на успешни иновативни технологични услуги, както и достъпа до финансиране в условия на голям и отворен капиталов пазар, отключващ пълните възможности за инвестиции в ЕС.
Бъдещето на конкурентоспособността на Европа не е свързано с повече публични разходи и субсидии, още по-малко – в нови регулации и повече координация на икономическите политики. Вместо това е нужно прилагане на свободите и отвореността на единния пазар чрез премахването на съществуващите бариери и фрагментация, и заедно с това приемане на свободната конкуренция. Запазването на водеща позиция в глобалната надпревара чрез трансформирането на европейската икономика към високопроизводителни дейности зависи и от приемането на по-високата динамика, неизменно съпътстваща спонтанно възникващите пазарни иновации.
Комбинацията от конкурентните предимства на новите страни членки, както и по-стабилните институции в старите страни членки може да бъде формулата за успеха на Европа.
