На днешната дата през 1841 година на бял свят идва един от най-известните художници – Пиер-Огюст Реноар. Той е от малкото творци, който успяват да постигнат успех приживе – вижда картините си в Лувъра. Най-известните от тях са “Ложа”, “Закуска на тревата”, “Габриела” и “Люлката”. Теодор Дюре в своята монография за Реноар казва:
“Съмнявам се, че някой някога е изобразявал жената по-съблазнителна от Реноар. Жените, които рисува, са чародейки”
А самият художник възкликва:
“Тия проклетници е по-добре човек само да ги рисува. И понякога да ги почесва като котки по врата“.
За него любовта е „наколно жилище за двама, измислено от единия, което и най-малката стихия може да помете“. Сравнява я и с росата. Почита обичта към „жената, която ти е родила деца“.
В епохата, в която живее Реноар, се е смятало, че пътят към успеха на един художник минава през Парижкия салон, който съществува от 1667 до 1890г. Основан е от Луи XIV и е спонсориран от френското правителство. Моне, Базил и Сисле често рисуват заедно там. Творчеството на Реноар е повлияно от тях.
През целия си творчески път художникът се лута между импресионизма и класическия стил, между моментното впечатление и реализма. Синият е един от любимите му цветове.
Реноар често има връзки с моделите, които рисува. Той ги изобразява върху платното със страст. Жените в картините му са едновременно модерни и първични, съблазнителни и непорочни. През 1890г се жени за една от тях – актрисата Алин Шариго, от която има трима сина.
Реноар посещава Алжир, Италия, Испания. В Италия е силно повлиян от старите майстори като Рафаел.
Към края на живота си си печели славата на изкусен портретист. Става най-великият художник на Франция за времето си. Въпреки че се разболява от артрит, той не спира да рисува до края на живота си. Желанието да го прави е толкова силно, че той завързва четката за ръката си.
Причината за смъртта му става любовта му да създава картини на открито. Той настива и умира на 3 декември 1919г, когато е на 78 години.
