Сингапур – образование за 21. век

Сингапур, страна с територия от едва 750 кв. м и население от 5.9 милиона, ясно илюстрира решаващото значение на човешкия капитал за просперитета. А изграждането на квалифицирана и адаптирана към модерната икономика работна сила започва от качественото училищно образование. Образователната система на Сингапур се фокусира върху пълноценното и всестранно развитие на ученика – едновременно чрез изграждане на необходимите за 21. век умения и чрез развиване на собствените му интереси, така че младият човек да има стабилна основа, но и вътрешна мотивация да продължава да учи и да се развива през целия си живот.

Фокусът не е само върху традиционните академични дисциплини, но и върху изкуството, спорта, чуждите езици и житейските умения, така че учениците да се чувстват подготвени и уверени в бързо променящия се свят. Темата разглеждат експертите от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Шампионите на PISA

Резултатите от PISA са ясна индикация за високото ниво на училищно образование в Сингапур. През 2022 г. Сингапур се класира на първо място сред изследваните страни и по трите критерия – четене, математика и наука. Освен това в отделните класации за момчета и момичета отново заема първо място във всички компоненти.

Процентът на ученици, попадащи в категорията на отличниците (нива 5 и 6 по класификацията на PISA) и по трите критерия е най-високият сред участващите страни (14.6%), процентът на отличниците по поне един от трите критерия е 44.5, което отново ги класира на първо място.

Процентът на ученици класирани се сред най-слабо представилите се е едва 4.2 – вторият най-добър резултат сред участващите страни. В същото време представянето на възрастните по сходни критерии не е толкова блестящо. Първата възрастова група (16 до 24-годишни) постига значително по-високи средни резултати от спрямо последната (от 55 до 65 години).

Разбира се, тенденцията във всички изследвани държави е на по-високи резултати сред по-младите спрямо по-възрастните, но Сингапур бележи най-голяма разлика между първата и последната възрастова група сред изследваните държави и по трите основни критерия – езикова и математическа грамотност и решаване на казуси.

Това е индикация за сериозно подобрение в качеството на образованието по отношение на изграждането на основни компетенции през последните десетилетия. Ще разгледаме общата насока на реформите, както и конкретни примери от някои от тях.

Образованието в Сингапур – цели, програма и реформи

Проучване от 2023 г. на Центърa за универсално образование към Институт Брукингс (Brookings Institution) разделя реформите в сингапурското образование на няколко фази, най-важните сред които са:

1. От централизиран правителствен контрол към повече инициативи отдолу нагоре и увеличаване на училищната автономия по отношение на учебните програми, педагогическите методи и формите на оценяване;
2. От форми на обучение, центрирани около учителите, към такива, ориентирани към учениците и техните потребности;

Проучването подчертава, че реформите се случват последователно и с наслагване, като следват посоката, зададена от публикувания през 1997 г. план за целевите резултати от училищното образование (Desired outcomes of education, 1997).

Тези резултати се разделят в четири категории:

1. Уверени личности – учениците имат изграден морален компас, могат да се адаптират към различни условия, познават себе си, мислят критично и комуникират ефективно с околните.
2. Самоинициативно обучение – учениците носят лична отговорност за обучението си, развиват собствените си интереси и си поставят цели, способни са на адекватна самооценка и биват стимулирани да продължават да учат през целия живот.
3. Активно участие – учениците са амбициозни, поемат инициатива и отговорности, умеят да работят в екип и да си сътрудничат с другите.
4. Гражданско самосъзнание – учениците да развият лично отношение и отговорност към семейството, общността и държавата, да бъдат загрижени и активни в решаването на общите проблеми.

За трите степени на училищно образование са посочени и по-детайлни целеви умения, като фокусът е върху засилена самоинициатива, критично и иновативно мислене, ефективна комуникация и лична отговорност. Последващите реформи в голяма степен целят именно интегрирането на посочените приоритети в училищното образование.

Thinking Schools, Learning Nation

През 1977 г. година по предложение на министър-председателя стартира и инициативата „Thinking Schools, Learning Nation“, целяща да създаде образователна система, способна да подготвя младите хора за условията на 21-ви век. Инициативата се основава на два ключови стълба: изграждане на училища, които развиват мислещи и иновативни ученици, и създаване на общество, в което ученето е непрекъснат процес за всички граждани. За постигане на тази визия са въведени редица реформи: модернизиране на учебните програми, развитие на нови методи за оценяване, инвестиции в професионалното развитие на учителите и интегриране на съвременни технологии в обучението.

Основните стратегии включват:

• интегрирането на методи за развитие на критично и творческо мислене в обучението
• намаляване на съдържанието на учебните програми по отделните предмети
• преразглеждане на начините на оценяване
• по-голям акцент върху процеса на обучение вместо върху резултатите при оценяването на училищата.

Цялостното преструктуриране на учебна програма цели гарантиране на повече свобода за промени в учебното съдържание на училищно и преподавателско ниво и по-голям избор на учениците какво да изучават.

„Thinking schools, learning nation“ е тясно свързана и с две други инициативи от същата година – „IT Master Plan“ и „National Education“. Първата цели засилване на употребата на информационни технологии в обучението – до 30% от времето по всеки предмет, а втората – запознаване с историята и икономиката на Сингапур и изграждане на национално и гражданско самосъзнание и отговорност. „Thinking Schools, Learning Nation“ поставя началото на култура на гъвкавост и иновации в сингапурското образование.

В резултат на тези усилия, Сингапур днес е признат като един от световните лидери не само в академичните постижения, но и в развитието на умения, необходими за успех в 21. век.

Teach Less, Learn More

През 2005 г. Сингапур стартира инициативата „Teach Less, Learn More“, която цели да подобри качеството на обучението чрез намаляване на механичното заучаване и позволяване на по-голяма гъвкавост и избор в обучението и по-активно участие на учениците. Пакетът от реформи има за цел да измести фокуса на преподаването в класната стая от „количеството“ (обусловено от предаването на учебното съдържание и подготовката за изпити ) към „качеството“ (съсредоточено върху подготовката на учениците за живот и работа в променящия се свят).

Основната визия е:

• учителите да преосмислят своите методи и да преподават по-малко за покриване на съдържанието и повече с насоченост към цялостно развитие на учениците.
• учениците да участват по-активно в процеса на обучение, и то повече с цел знания и подготовка за живота, отколкото заради изпитите.

Инициативата включва няколко оперативни рамки и пакети, даващи конкретни инструкции на училищата как да интегрират идеите на инициативата в обучението. Пакетът „TLLM Ignite!“ представлява рамка за „подкрепа отгоре надолу“, предоставена в продължение на една учебна година, целяща включването на учителите в планиране на проекти за ангажирано учене.

Рамката PETALS дава ясни насоки на учителите как да преминат към заложеното в инициативата „обучение центрирано около ученика“. Тя включва общо ръководство, което да бъде използвано от всички учители.

Основните насоки са към:

• насърчаване на самостоятелната подготовка
• адаптиране на методиката към разнообразните техники на учене
• предоставянето на навременна обратна връзка към учениците за тяхното представяне
• персонализиране на съдържанието в учебните програми, чрез примери и казуси от реалния свят.

Учебната програма е оптимизирана, за да се създаде пространство за повече извънкласни дейности и личностно развитие.

Един от инструментите в това отношение е намаляването на задължителния учебен материал, като това осигурява:

• повече свобода на учителите да избират какво да преподават и какво да преговорят
• повече свободно време да разработват своите учебни материали и методи
• повече време за самообучение на учениците и повече възможности да насочват учебния процес.

Пример в това отношение е т. нар „бяло петно“, въведеното в учебната програма по природни науки в основното училище през 2008 г. То се състои в орязване на материала и съкращаване на списъка от очаквани резултати, така че част от предвидените учебни часове да бъдат запълнени по преценка на учителя.

„Teach less, learn more“ е следващата стъпка в преструктурирането на образованието към повече свобода за учителите и учениците и по-голям фокус върху разсъждаването и прилагането на знанията, отколкото върху преминаването към наложено отгоре учебно съдържание.

Новите тенденции – умения на 21. век и продължаващо обучение

През 2010 г. целите през образователната система са ревизирани и разширени в рамката „21st Century Competencies and Student Outcomes“. За да подготви учениците за променящите се предизвикателствата на новото време, Сингапур разработва рамка от основни ценности и компетентности на 21. век.

В основата на тази концепция стоят шест ключови ценности: уважение, отговорност, устойчивост, почтеност, грижа и хармония – качества, които оформят характера и социалната отговорност на учениците.

Наред с тях се развиват социално-емоционални умения като самосъзнание, самоуправление, отговорно вземане на решения, социална осъзнатост и изграждане на взаимоотношения. В допълнение, образованието акцентира върху критичното, адаптивно и иновативно мислене, комуникационни умения и сътрудничество, както и гражданска, глобална и междукултурна компетентност. Чрез тази цялостна подготовка учениците се изграждат като отговорни, гъвкави и успешни граждани на бъдещето.

Тя също така полага основите за последващи инициативи като „SkillsFuture“, които целят изграждане на умения и учене през целия живот на национално ниво. Чрез ваучери за обучение, кариерно консултиране и достъп до сертифицирани курсове в партньорство с университети и индустрии, програмата подпомага гражданите да надграждат знанията си и да се адаптират към бързо променящия се трудов пазар. Всеки сингапурски гражданин получава стартов кредит, който може да използва за широк спектър от квалификационни и професионални обучения.

Друга образователна инициатива от последните години е „Learn for life“ (2020). Тя включва обновяване на учебните програми, особено в посока увеличаване на компютърната грамотност – чрез обучение по изчислителна логика, програмиране и изкуствен интелект. Последващите итерации на инициативата включват редуциране на училищните изпити, възможност за изучаване на трети чужд език в училище и засилване на връзките между образователните институции и индустрията.

Най- интересният проект обаче е пълното преминаване към групиране на учениците по учебни предмети (Subject-Based Banding) в средното образование. Това означава, че учениците ще могат да избират част от изучаваните предмети, както и нивото на изучаване според своите умения и предпочитания. Това ще позволи и формирането на групи от ученици със сходни способности по отделните предмети.

Заключение

Образователната система на Сингапур претърпява множество промени през годините, а ефектът видим от резултатите. Разбира се, в търсене на корена на успеха, не можем да пренебрегнем сериозните публични инвестиции в образование и високите изисквания към учителите. Видимо е обаче и че реформите към:

• по-голяма свобода за учителите, по-малко задължително учебно съдържание и повече време за преговор и дискусии;
• по-голям избор пред учениците какви дисциплини и на какво ниво да изучават и повече време за личностно развитие и творчество;
• постоянно модернизиране на учебните програми и все по-голяма насоченост към развитие на критичното мислене, прилагането на наученото на практика и личната отговорност и мотивация

работят и допринасят както за високите резултати, така и за цялостното развитие на учениците и изграждането на правилна нагласа към знанието и обучението. Сингапур е пример как един по-свободен и холистичен подход към образованието не е непременно за сметка на академичните резултати, а напротив – води до тяхното подобрение.