През цялата 2024 г. стагнацията на пазара на труд продължава – безработицата е ниска, но също толкова малко са и свободните работни места. Изминалата година беше нулева от гледна точка на реформи, така че този резултат е до голяма степен предизвестен – след бурната динамика в пандемията и възстановяването след нея на преден план отново излизат структурните проблеми на пазара на труда. “Това обаче се превръща в ключов ограничител на икономическия растеж в средносрочен план”, предупреждава Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ), който дискутира темата.
След кризата на пазара на труд през пролетта на 2020 г., предизвикана от ковид пандемията и наложените ограничения върху бизнеса, пътуванията и социалния живот, безработицата в България се постепенно се върна към обичайната си сезонна динамика – с повишаване през зимата и намаляване през лятото, благодарение на активността в туризма и земеделието. От средата на 2021 г. равнището на безработица се задържа между 4% и 6%, което съответства на около 140–165 хиляди регистрирани безработни – значително по-малко дори в сравнение с периода преди 2020 г. Това подсказва, че безработицата е достигнала своя естествен минимум, като трудоспособните вече са си намерили работа, а повечето от тези, които не успяват, са преминали в групата на неактивните. Въпреки че работодателите декларират сериозен недостиг на работна ръка, оставащите безработни трудно намират заетост – обикновено поради несъответствие между техните умения и изискванията на пазара или поради ограничени възможности в техния регион.
Зимният пик на безработицата през 2024 г. обаче е по-ясно изразен от този през 2023 г., а равнището остава малко по-високо през целия период. Същевременно и търсенето на труд, измерено през свободните работни места остава потиснато, а летният пик на търсенето, свързан с туризма, земеделието и строителството е малко по-слаб. Това отговаря видимо на икономическата ситуация през двата периода; докато 2023 г. все още се усещаха положителните ефекти от възстановяването след кризата, то 2024 е година на свит износ, потиснато производство и по-бавен икономически растеж, което неизменно се усеща и на пазара на труд. Отражение има и адаптирането на работодателите към реалността на пазара на труда, в които вече хронично не достигат подготвени кадри.
Част от причината за това е профилът на голяма част от безработните лица. Броят на регистрираните в бюрата по труда под 29 г. е намалял значително – до 15-18 хиляди души през различните месеци на 2024 г., в сравнение с над 40 хиляди в пика на пандемията. По-слаб е спадът при трайно безработните – до 30 хиляди души. Доколкото тези две групи срещат особени трудности в намирането на заетост, вероятността да напуснат групата на безработните в близко бъдеще изглежда относително малка.
Забавянето на трудовия пазар има значителни последици както върху краткосрочната динамика на заплатите, така и върху икономическата активност като цяло. Намалената конкуренция за работна сила може да отслаби натиска върху работодателите да увеличават възнагражденията, особено в контекста на пониженото търсене в сектора на високите технологии. В същото време по-бавният ръст на заетостта създава риск от пропускане на възможности за икономически растеж, тъй като затруднява реализацията на плановете на бизнеса за разширяване на дейността. Недостигът на труд има и своето изражение върху инвестиционната активност, тъй като достъпът до подготвени кадри е сред важните условия за привличане на нови чужди фирми в страната.
През последната година и половина пазарът на труда е във фаза на изчакване. Резервът за експанзия на заетостта е практически изчерпан, а нестабилната политическа ситуация ограничава възможностите за адресиране на структурните проблеми, което би могло да отключи потенциала на все още изключените групи в работоспособна възраст. Доколкото обаче сега правителство има, то следва в неговия дневен ред в относително спешен порядък да залегнат няколко реформаторски насоки – от една страна подобряването както на резултатите в училищното образование, така и квалификацията на безработните, от друга – активирането на достъпните неактивни, от трета – въвеждането на мерки за повишаване на инвестициите, технологична трансформация и подобряване на производителността на труда.
