В навечерието на тазгодишната бюджетна процедура на преден план отново ще излязат местните данъци, не на последно място заради предложението за обновяване на данъчните оценки на недвижимите имоти, замръзнали към края на по-предишното десетилетие. Всички данъчни промени обаче трябва да отчитат ефекта върху събираемостта – колкото по-висок е размерът на данъка, толкова по-малко хора искат (или са в състояние) да го плащат. По тази причина разглеждаме събираемостта на месните данъци в 265-те общини на страната, посочва в свой анализ Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Министерство на финансите предоставя данни само за два от местните данъци – този върху моторните превозни средства и върху недвижимите имоти. На тяхна база изчисляват и средна събираемост, представена като дял от потенциалния максимум за отделните общини.
Очаквано няма нито една община, където събираемостта на местните данъци да е 100%. Някои се приближават до тази стойност – в Котел и Вълчи дол средната събираемост е над 90%, а с 80% или повече са 91 от общините. На регионалната карта се оформят няколко видими клъстера с висока събираемост на данъците – в Средногорието, край Габрово и Велико Търново, около Бургас и Варна, в Родопите. Обратно, събираемостта е ниска в почти целия Северозапад и Североизток, както и в общините по западната граница на страната. В големите общини тя е по-скоро висока – 79% в столицата и Пловдив, 82% във Варна. Има обаче и областни центрове с много ниска обща събираемост – в Търговище тя е едва 54%, във Силистра – 69%.
От двата данъка, които финансовото министерство следи, този върху превозните средства е с по-ниска събираемост. И тук има „шампиони“ като общините Лъки, Мирково, Доспат и Копривщица които успяват да съберат 87-89% от данъка, но въпреки това с 80% или повече са едва 27 общини.
По-висока събираемост има данъкът върху недвижимите имоти, като при него 21 общини успяват да събират над 90%, а осем от тях – над 95%. На последно място е община Трън, която успява да събере едва 48% от имотния данък, както и малки общини като Трекляно (51%) и Якимово (52%) и Сухиндол (54%). Някои по-големи градове се приближават до максимума, например Габрово с цели 89%.
(Пълната функционалност на данните може да се види в оригиналната публикация ТУК).
През последните години тенденцията е към подобряване на събираемостта, като средната стойност за двата данъка е била 76% за 2024 г., на фона на 66% през 2015 г.
Динамиката на събираемостта следва да се отчита при планиране на промени в данъчната политика. Всяко увеличение на данъчната тежест носи риск от спад в събираемостта, особено в регионите с по-слабо развита икономика и с ограничен административен капацитет, коментира Николов.
Положителното е, че общините имат лост да омекотят ефекта, като при необходимост намалят ставката – ако вероятността за понижаване на събираемостта или прекомерната тежест върху бюджетите на уязвимите домакинства стане твърде висока. А както показват данните – дори при действащите ставки и данъчни основи много общини имат значителен неизползван потенциал за по-високи приходи чрез по-активна и резултатна работа на администрацията.
