Министерството на образованието прекрати тазгодишните процедури за избор на нов директор поради липса на кандидати в 76 училища в страната, които остават с временно назначен директор до провеждането на следващ конкурс. ИПИ поиска от министерството списък на тези училища и някои от характеристиките им подсказват причините за неуспешните конкурси:
- Те са всякакви видове – сред училищата има 7 начални, 50 основни, 3 обединени, 4 средни, 11 професионални гимназии и 1 профилирана гимназия.
- Те са слаби – общо явилите се на задължителните национални изпити по български език и литература (БЕЛ) в тях са близо 700 ученици, а средните резултати от външните оценявания само на 10 от тези училища са над средните за страната за съответната образователна степен. Така например, в 9 от 11-те професионални гимназии средният успех на държавния зрелостен изпит е под „Среден 3,00“. В началните и основните училища пък среднопретегленият резултат на учениците съответно след четвърти и след седми клас е с поне 1/3 по-нисък от средния за страната, а в обединение – почти наполовина.
- Те са малки – в над половината от училищата най-горният клас е от под шестима ученици, а едва четири от училищата са с поне една пълна паралелка от завършващи ученици (над 26 ученици).
- Те са в малки населени места – 60 училища (близо 80%) са в населени места с до 3 хиляди души, като 41 от тях са и с до хиляда жители.
Липсата на желаещи за директори на тези училища вероятно е пряко свързана с техните резултати през последните години, численост, местоположение. В същото време, и особено в слабопредставящите се училища доброто ръководство играе ключова роля за подобряването на образователния процес и резултати на учениците. Темата коментира Зорница Славова от ИПИ.
Поради това, решението трябва да е в посока подобряването на управлението на тези училища. Една от възможностите е командироването на директори с опит от други училища, които временно да поемат ръководството и да въведат доказано работещи практики. Така ще се пренесе управленски капацитет в институции, които сами не успяват да го привлекат и самоуправлението на практика не е възможно.
Финансовите стимули също са ключови. Настоящата формула за финансиране е обвързана основно с броя ученици, което поставя малките и слабите училища в още по-неизгодна позиция. Много по-мотивиращо би било да се въведе финансиране според добавената стойност – т.е. училищата, които показват подобрение на резултатите си, да получават повече ресурси. Така усилията на учители и директори ще бъдат възнаграждавани не заради изходната позиция на учениците и местоположението на училищата, а заради реалния напредък, който постигат с тях – с други думи, работата дори в малки училища с натрупани слаби резултати в минали периоди да бъде възнаградена, ако се постигне отчетливо подобрение. В този смисъл, дори възприемани като безнадеждно слаби училища ще могат да привлекат нов управленски екип, който ще има стимул да опита чрез различни нови ресурси и практики да постигне по-висок резултат.
Наред с това, конкурсите за директори следва да се отворят към по-широк кръг кандидати. Настоящото изискване ръководители да могат да бъдат само педагози ограничава възможностите и изключва професионалисти с управленски и мениджърски опит. А директорът днес е преди всичко мениджър – той отговаря за финанси, екип, връзки с общността и стратегическо развитие на институцията. В много случаи училищата не се провалят само заради учителите или учениците, а заради липсата на умело управление с дългосрочна визия и амбиция.
