На днешната дата през 1922 г. на бял свят се появява една жена, една писателка, една лавина, която със своите думи оставя дълбоки дири в българската литература. Нейното име е Блага Димитрова, а нейният роман „Лавина” се нарежда сред златните произведения във всяка библиотека.
Родена е в Бяла Слатина в семейство на майка учителка и баща юрист. Израства във Велико Търново. През 1941 г. завършва класическа гимназия в София, а през 1945 г. – славянска филология в Софийския университет. През 1951 г. защитава дисертация на тема „Маяковски и българската поезия“ в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Дълго време се занимава с редакторска, преводаческа и обществена дейност.
Започва да пише още като ученичка. За първото си романово произведение Блага Димитрова черпи впечатления от строежите в Родопите, където тя отива след като 8 години работи като редактор в списание „Септември“ (1950-1958).
Романът „Пътуване към себе си“ се нарежда сред най-добрите ѝ творби, наред с „Отклонение“, „Страшният съд“, „Лавина“ (филмиран през 1981 г.) и забраненият по време на тоталитарния режим роман „Лице“.
През 1987 г. участва в създаването на „Литературно-художествен кръг – 39-те„.
За дейността си като писател Димитрова получава множество български и международни литературни награди и отличия, включително орден „Стара планина“ – първа степен.
Избрана е за втори вицепрезидент на България между 22 януари 1992 и 6 юли 1993 г. А през 1991 г. става народен представител в 36-то обикновено Народно събрание от партията на СДС.
Умира на 2 май 2003 г. в София.
А ето и част от мислите на Блага Димитрова:
“Малка е даже лавината, малка, но ще затрупа и тебе, и твоята голяма амбиция.”
“Да разбереш, че си ограничен – от там започва твоята безграничност.”
“Диря остава, когато се върви по неотъпкано.”
“Самото отбиване от пътеката е вече характер.”
“Ако не бе пушекът, как щяхме да усетим чистия въздух?”
“Да се задържиш изправен на два крака – това е мъката да бъдеш човек.”
“Ние сме онова, което прави от нас любовта.
“Щом си получила този подарък да видиш света, трябва да си готова за всякаква загуба.”
“Прекалено пълнолетни сме за да приемем мисли и образи без верижката на смисъла.”
“В търсене на смисъла обезсмисляме живота си. А тревата, без да знае за какво – пробива камъка.”
