В началото на 2023 година обществените очаквания по света са необичайно разнообразни и светът изглежда много по-малко обединен, отколкото при предишни години. Песимизмът преобладава, икономическия просперитет изглежда невъзможен, а страховете от употреба на ядрено оръжие са на безпрецедентни нива. Това сочат някои от изводите в изследването на световната асоциация “Галъп интернешънъл”.
2023 г. идва с по-скоро песимистични очаквания. По-малко от една трета (31%) от респондентите вярват, че 2023 г. ще бъде по-добра от 2022 г. 34% споделят противоположното мнение, а 27% вярват, че 2023 г. ще бъде същата като предишната. Резултатите показват ръст в песимизма в сравнение с последните години, а картината сега много наподобява нагласите през 2008 г. – която беше и годината с най-високи нива на песимизъм по света в новия век.
Най-оптимистични сред запитаните са хората в Нигерия, Пакистан, Казахстан, Филипините и Индия.
Топ 5 песимисти включва само държави от Европа: Полша, Чехия, Сърбия, Франция и Италия.
Русия и САЩ
Традиционно Русия е също по-скоро песимистично настроена към бъдещето. Тази година 22% от респондентите там казват, че са оптимисти за бъдещето, 36% обаче са песимисти, а 22% имат неутрални очаквания. Сравнително значим дял от руснаците пък не могат да преценят дали 2023 г. ще бъде по-добра или по-лоша от 2022 г. – 20%. За последните няколко години тези нагласи остават стабилни. За отбелязване е, че в Русия като че ли расте и делът на отговорите „не знам“.
В САЩ от друга страна през последните години се наблюдава драматично отместване на нагласите в посока песимизъм. Оптимистите за по-добра нова година все още са повече от песимистите – 37% очакват 2023 г. да бъде по-добра, но вече 27% са подготвени за по-лоша година. Американците с неутрални нагласи са една трета от респондентите, а 6% не могат да преценят. Миналата година оптимистите в САЩ бяха 40%, а песимистите – 19%. През 2020 пък 59% от американците очакваха по-добра години, а песимисти бяха 16%.
Очакванията за икономиката
Очакванията за икономиката също отбелязват възходяща тенденция на ръст в песимизма. Сега 21% от хората очакват икономически просперитет за страната си през следващата година, близо половината (48%) са подготвени за икономически трудности и една четвърт мислят, че 2023 г. ще бъде същата като 2022 г. в икономически план. Останалите не могат да преценят.
Отново, нации от глобалния Юг и Изток са сред топ 5 оптимисти и за икономическия просперитет: Нигерия, Пакистан, Кения, Азербайджан, Казахстан. Европа пък отново изпъква като най-песимистичен регион по отношение на икономиката: Полша, Сърбия, Австрия, Германия, Босна и Херцеговина, Чехия, Обединеното кралство.
В САЩ и Русия се откриват еднакви дялове респонденти, които очакват икономически трудности през следващата година (47%). В САЩ обаче делът на тези, които очакват просперитет е малко по-голям – 21% от респондентите. Руснаците гледат на икономиката на страната си с малко повече въздържаност – 13% там очакват просперитет за 2023 г. Нагласите към икономиката в Русия остават негативни през последните няколко години. Миналата година руснаците бяха дори малко по-песимистични в това отношение, докато в САЩ има малък ръст в негативизма тази година.
Личното щастие
Надеждите за света и икономиката може да са в упадък, но личното щастие по света все още преобладава. Въпреки това, все пак изглежда, че е в продължителна низходяща тенденция през последните години. Мнозинството (54%) от хората от различни нации по света смятат себе си за щастливи или дори много щастливи. Над една десета се смятат са нещастни или много нещастни, а една трета не са нито щастливи, нито нещастни.
Отново, страни на Изток и на Запад са сред топ 5 най-щастливи нации: Филипините, Мексико, Малайзия, Афганистан, Еквадор, Япония и Казахстан. Европа е по-посърнала, но най-нещастните страни са разпръснати из целия свят: Армения, Кения, Хонконг, Аржентина, Турция и Молдова. Това отново потвърждава хипотезата, че възприятията за личното щастие имат различен произход – в зависимост от индивидуалните обстоятелства и националния контекст.
Въпреки, че са притеснени за бъдещето и икономиката, хората в Щатите декларират в голяма степен, че са щастливи – 54%. Нещастни там твърдят, че са 16% от запитаните. В Русия 44% от респондентите се оценяват като щастливи хора, а 14% казват, че са нещастни. Двете страни показват дялове от около една трета нито щастливи, нито нещастни.
САЩ и Русия обаче се различават по своите нагласи през последните няколко години: в Щатите делът на тези, които се чувстват щастливи, прогресивно се свива през последните години, докато в Русия нагласите се запазват стабилни, макар и на по-ниски нива. Руснаците дори показват малко по-ведри отговори тази година, в сравнение с преди.
Войната и рискът от използване на ядрено оръжие
Има обаче една нова, тежка сянка надвиснала над целия свят, която дойде с войната от 2022 г. В края на годината 38% виждат висок риск от употреба на ядрено оръжие в нашето съвремие. Други 38% смятат, че има умерен риск от това, а само 14% не виждат риск от употреба на ядрено оръжие скоро.
Хората в Ирак, Нигерия, Филипините, Кения, Малайзия и Северна Македония са най-притеснени от възможността някой да използва ядрена бомба. Отговорите в обществата в по-голяма близост до Украйна са малко по-различни. Най-малко притеснени са Пакистан, Армения, Азербайджан, Корея, Казахстан и Индия.
Страхът от употребата на ядрено оръжие е по-скоро умерен в САЩ – 27% смятат, че рискът е висок, но 55% го оценяват като умерен. 11% не виждат такъв риск в скоро време. В Русия нагласите са подобни, а дори и по-спокойни – една четвърт се страхуват от висок риск от употреба на ядрено оръжие, а 38% смятат, че рискът е умерен. 12% не виждат риск, а останалите не могат да преценят.
Кънчо Стойчев, президент на Световната асоциация “Галъп интернешънъл”:
“Според своите жители, Западът вече не е остров на оптимизъм и просперитет, който беше доскоро. Все повече и повече хора разбират, че войната не е близо до Европа, а е в Европа. Европейската общност е преди всичко проект за мира. Ще оцелее ли през следващата 2023 г. е под сериозен въпрос”.
Къде сме ние?
Страната ни обикновено е сред по-скоро негативно настроените нации. На фона на като цяло мрачния свят обаче този път България не се отличава. В последните години страната ни често влизаше в топ 5 на най-песимистично настроените нации, тази година обаче песимизмът на други ни измества. А негативизмът у нас си остава висок, но поне не расте.
20% от българите очакват по-добра 2023 г. Песимисти за бъдещето са 44%, а 27% смятат, че следващата година ще е същата като тази. В сравнение със средното за света българите запазват традиционния си за последните години песимизъм. Продължаващата политическа нестабилност и несигурност в последните години доведе и най-високите нива на негативизъм в последните десетилетия. В тази година обаче негативизмът остава висок, но не поне не продължава своя ръст.
Надеждите за икономически просперитет също не са особено високи – 9% очакват по-добра година за икономиката, 60% очакват трудности, а 23% очакват същата година. Резултатите са по-песимистични от средните за света и трайно негативни в последните години на нестабилност у нас, пандемия по света и започналата война, но негативизмът и тук не е продължил своя ръст. Или пък може би е достигнал тавани.
Щастието у нас се запазва на почти същите нива като миналата година и сякаш следва своя собствена, различна логика. Тази година 43% у нас казват, че са щастливи, а 11%, че са нещастни. 42% споделят, че са някъде в средата – между щастието и нещастие.
Българите са умерено притеснени от риска от употребата на ядрено оръжие. Данните са близки до световните и най-вече до тези на повечето държави от ЕС, които реагират и по-умерено на перспективата от такава заплаха. У нас 31% виждат висок риск от употребата на ядрена бомба, 41% оценяват риска като умерен, а за 13% риск няма.
Методология:
Изследването „В края на годината“ на асоциацията „Галъп интернешънъл“ е ежегодна традиция по инициатива и дизайн на председателя на Асоциацията д-р Джордж Галъп от 1977 г. Изследването се провежда всяка година от тогава. Тази година то бе проведено в 35 държави по света.
Размер на извадката и метод на регистрация:
Общо 35 664 души са интервюирани в глобален мащаб. Във всяка държава през периода октомври-декември 2021 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн.
Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%.
