Янка Такева е председател на Синдиката на българските учители. Родена е на 30 септември 1947 г. в село Ковачевци. Завършва Педагогическия факултет на СУ в Благоевград. Има магистърска степен по “Управление на човешките ресурси”. Работила е като директор на дом за сираци в софийския квартал “Драгалевци” и главен специалист на управление “Просвета“ в “Красна Поляна” в столицата. От 1990 г. е зам.-председател, а от 1994 г. – председател на Синдиката на българските учители. Член е на Икономическия и социален съвет. Носител е на орден “Стара планина” I степен от 2016 г.
– Г-жо Такева, вече е ясно, че новата учебна година ще стартира присъствено. Как тълкувате това с оглед на месеците, които всички – деца, учители, родители, изкараха в ковид условия?
– Приветствам това, че децата ще започнат годината присъствено. Това е наистина добра новина. Живеем в условия на пандемия, разбира се, когато най-важен е човешкият живот, но всички ние трябва да си дадем ясна сметка, че дефицитите, които натрупаха децата, ще се запълват с години, а по всичко личи, че се върви към втори випуск, който няма да има пълни знания.
– Само образователни ли са дефицитите?
– Не, за съжаление. Въпреки че се направи график, имаше момент, когато децата от 5-и до 12-и клас не можеха да бъдат поне две седмици в училищна среда, а това повлия на цялостното развитие на младите хора. Те отключиха редица заболявания. Ние направихме проучване, което установи, че се е увеличил страхът при учениците, стресът. Голяма част от тях са отключили депресия, заболявания на опорно-двигателния апарат, имат проблеми с очите. Всичко това са последствия от онлайн обучението. Немалка част изпитват чувство на малоценност. А всичко това е пагубно за бъдещото развитие на младите хора.
– Какви са предпочитанията на учителите за новата учебна година?
– Образователната система е готова да работи в електронна среда. Нашите учители се справиха страхотно с предизвикателствата. Но всички си дават сметка, че нищо не може да замени обучението в реална среда. Така се формират навици, умения, отношения. Родителите също поемат немалка тежест по време на онлайн обучението. Но какво става с децата, чиито родители не могат да отсъстват от работа или да напуснат?!
– Колко деца отпаднаха от образователната система през 2020 година?
– Около 15 000. Като 1/3 от тях заминаха за чужбина с родителите си в търсене на по-добра социална политика.
– Какъв е броят им през 2019 година?
– Почти същият, със 100-200 деца по-малко. Което показва, че тенденцията е трайна – хиляди деца отпадат всяка година от образователната система. Към днешна дата около 200 – 250 населени места са без интернет, тоест, те не могат да предложат онлайн обучение. Такова не е добро за децата със специални потребности. Не е добър вариант и за професионалните гимназии, където учениците ще изгубят връзка с бизнеса.
– Колко още години ни чакат на обучение в ковид условия?
– Поне още 5. За това съдя по опита след подобни пандемии по света и познавайки историята. А ако ме попитате дали вирусът ще изчезне – няма да изчезне. Все още по земята има холера, чума и едра шарка.
