Парламентарната комисия по правни и конституционни въпроси прие на 26 февруари тази година на първо четене трите предложени законопроекта за насърчаване на доброволчеството. Ако мине и на второ четене, влиза в зала за обсъждане.
В момента в България няма правна рамка, която да гарантира защитата и устойчивостта на доброволчеството. За такъв закон отдавна настояват неправителствени и граждански организации. Някои от тях обаче изразиха притеснения, че заложени текстове в законопроектите създават излишна административна и бюрократична тежест за хората, които искат да бъдат доброволци.
Възраженията са срещу това, че дългосрочните доброволци – тези, които имат доброволчество над 30 дни към една организация за една година, трябва да сключват писмен договор, необходимо е и да се подава декларация за съгласие за обработване на лични данни. Има притеснения и около идеята за създаване на Национален регистър за доброволците, както и критики към задълженията към организаторите да осигурят застраховки за злополука за доброволците.
В законопроектите са заложени насърчителни мерки по отношение на доброволците като възможност за отпуск от няколко дни при участие в доброволчески инициативи. Мярката се подкрепя от организациите, занимаващи се с доброволчество.
От гражданските организации – Български дарителски форум, Български център за нестопанско право, Български Червен кръст, “Герои на времето”, Национален младежки форум, Софийска платформа, “Форум гражданско участие”, които са участвали в консултации и работни групи по изготвяне на закон за насърчаване на доброволчеството, посочват в становище, публикувано на сайта на Българския център за нестопанско право, че през последните 13 години в Народно събрание са внасяни за разглеждане общо 12 законопроекта за доброволчеството. Всички те имат сходни концепции, идеи и законодателни решения.
В 51-вото Народно събрание вече са направени три предложения. През 2024 година са внесени законопроект за насърчаване на доброволчеството от група народни представители от БСП, както и от ПП- ДБ. През 2025 година е внесен законопроект и от народни представители от ГЕРБ-СДС. Също така, през 2024 г. проект на Закон за насърчаване на доброволчеството бе изготвен от работна група към Министерството на младежта и спорта, който бе подложен на обществено обсъждане чрез Портала за обществени консултации, припомнят от гражданските организации.
Според тях всички законопроекти имат сходно съдържание, като приликите между тези, изготвени през 2024 г., са съществени. Гражданските организации смятат, че опитите на която и да е политическа партия да присвои авторство върху законодателната инициатива за доброволчеството, биха били несъстоятелни. Те предлагат органи на държавна власт и на местно самоуправление да бъдат изключени като възможни организатори на доброволчески дейности или да се предвидят ограничения по отношение на това какви доброволчески дейности е допустимо те да организират.
Гражданските организации напомнят, че в сега действащото законодателство съществува изрична детайлна уредба на доброволчеството по отношение единствено на доброволните формирования при бедствия и аварии (чрез Закона за защита при бедствия). Тази уредба се явява специална и няма да бъде засегната от бъдещ общ Закон за доброволчеството. Тя урежда специфична доброволческа дейност, свързана с предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях, се посочва в становището.
Според организациите именно поради факта, че тази дейност е свързана по същество с форсмажорни обстоятелства, е оправдано неин организатор да се явява местната власт. „С каквито и налични ресурси да разполага държавната или местна администрация, едно бедствие винаги налага допълнителна мобилизация. От друга страна – общо регламентиране органите на държавна власт и на местното самоуправление като възможни организатори на доброволческа дейност не е оправдано. По този начин се създава риск органите на държавна власт нерегламентирано да експлоатират доброволци за изпълнение на дейности, които са задължение на властите. Доколкото гражданите следва да държат властта отговорна при неизпълнение на задължение и по частна инициатива в някои случаи да решават проблеми при бездействие на властта, не е допустимо властта да компенсира организационните си дефицити чрез доброволци“, пише в становището.
Според гражданските организации създаването на Национален регистър за доброволците, както е заложено в един от законопроектите, представлява допълнителна административна тежест и натоварва бюджета. Водене на вътрешен регистър на доброволци, които извършват дългосрочно доброволческа дейност, от всеки организатор на доброволческа дейност, е подходящото решение, което да осигури отчетност и прозрачност, смятат от организацията.
По отношение на насърчителните мерки за доброволците желаем да изразим пълна подкрепа за предвидената уредба за осигуряване на възможност да се ползват почивни дни за участие в доброволчески инициативи както от работници и служители по смисъла на Кодекса на труда, така и за държавни служители по смисъла на Закона за държавния служител, заявяват гражданските организации.
Възможен ли е Закон за подкрепа на доброволчеството в България? Този ключов въпрос беше дискутиран преди седмица на специална среща, в която се включиха над 80 доброволци и представители на организации, които движат доброволчески инициативи. Събитието бе част от усилията за създаване на законова рамка, която да насърчи и защити доброволците и организациите, които работят с тях.
„Според анализи на ООН, в държавите, в които има насърчителни закони, се отчита по-голям ръст на доброволчество, сравнено с тези, в които такива закони липсват. Подобно законодателство би ангажирало държавата с подкрепа към организации, работещи с доброволци или развиващи доброволческа дейност и създаване на условия за улесняване на доброволците”, посочиха от Българския център за нестопанско право.
Сред споделените мнения бе, че основен проблем е с работодателите – липсва стимул за тях в законопроектите. Да има задължително някакъв отпуск за доброволни дейности, да е неплатен, но работодателят да не може да спира служителя. Обсъди се и как може да се помогне на организациите, които набират, обучават и организират доброволци – финансова подкрепа, логистична и материална помощ от страна на държавата и общините.
Една от идеите, около които се обединиха най-много от участниците в дискусията, бе да се даде възможност за годишен отпуск за доброволчество.
„Доброволците вършат работата там, където държавата не може, там където държавата се проваля, ако нямаше такива дупки, нямаше да има доброволчество. Доброволците ги има и се развиват от доброволческите организации. И трите проектозакона фокусът им е да пази нещо да не стане на доброволците. Преди да ги пазим тези доброволци, трябва да ги има и тежестта на тези закони е върху организациите. Този закон за доброволчеството трябва да дава на хората и организациите някакъв бонус. Аз го виждам да има три почивни дни за доброволчество”, допълниха от центъра.
Темата коментира в NOVA преди месец и един от най-активните доброволци у нас – основателят на организацията „Капачки за бъдеще” Лазар Радков. Според него трите законопроекта, внесени за обсъждане в парламента, които предвиждат правила и стимули за доброволците, крият и реален риск да окажат негативен ефект върху доброволческите каузи.
„Когато се правят закони трябва да се разглеждат как могат да помогнат, но как могат и да затруднят даден казус. Има хора, на които им е необходима някаква организация, за да отидат да доброволстват”, посочи Радков.
По негови думи доброволчеството и гражданските организации вършат онова, което държавата не успява да свърши. „Повечето доброволци го правят поради собствени причини. Искам да обърна внимание как да не бъде усложнявана работата на организациите, които организират доброволците”, добави Радков.
Пред националното радио темата коментираха и Атанас Радев – председател на Националния младежки форум, и Мирослав Цеков – председател на Форум гражданско участие.
“Важно е не само да имаме закон, който да бъде приет, а и реални политики, които да насърчават доброволчеството. Да бъде създадена среда, за да могат организациите да вършат своята работа. Въпросът е не само да има средства, с които организациите да разполагат, но и да има градене на капацитет, за да могат организациите да се развиват и да действат на различни места в страната”, заяви пред БНР Атанас Радев.
Според Мирослав Цеков скоро стават 20 години от първия проект за насърчаване на доброволчеството.
„Независимо че през годините са извървени страшно много стъпки в посока на това да бъде разработена една уредба, която отговаря на отношенията между доброволци, доброволчески организации и ползватели на доброволческата дейност, видяхме през последните седмици в рестартирането на дебата в НС се появиха някои опасения в публичната среда. Този разговор се води в различни формати от години и ще продължи. Мисля, че има консенсус по темата за нужда от Закон за доброволчеството. Има и политическо съгласие за нуждата от приемане на такъв закон. Така се случва обаче, че все не му идва времето и все не е приоритет. А наистина е важно и мисля, че този път народните представители ще успеят да доведат нещата докрай”, допълни Цеков.
