Аз съм артистка, животът е моето хоби. Това казва великата Невена Коканова, едно от най-любимите за бъгарите лица на екрана, която често е наричана Първата дама на българското кино. Отива си от този свят на днешната дата – 3 юни 2000 г. на 61 години, за да остане непрежалима в сърцата на много българи.
Невена Коканова започва кариерата си като стажант-актриса на 18 години в Ямболския драматичен театър, без да има специално образование. Следват Драматичен театър “Рачо Стоянов” в Габрово, Драматичен театър “Сава Огнянов” в Русе и Сатиричен театър “Алеко Константинов”.
Изиграва над 50 роли, с които пресъздава едни от най-запомнящите се женски образи в българското кино от самото му създаване до края на XX век. Снима се за пръв път в ролята на Ема във филма “Години за любов” (1957) на режисьора Янко Янков.
Изпълнява ролята на Ирина от екранизацията на романа “Тютюн” (1962) (реж. Никола Корабов), Жана о”Инспекторът и нощта” (1963) (реж. Рангел Вълчанов), Лиза от “Крадецът на праскови” (1964) (реж. Въло Радев), Ана от “Карамбол” (1966) (реж. Любомир Шарланджиев), Неда от “Отклонение” (1967) (реж. Гриша Островски), Герда от “С дъх на бадеми” (1967) (реж. Любомир Шарланджиев), Тинка от “Момчето си отива” (1972) (реж. Людмил Кирков), учителката в “Най-добрия човек, когото познавам” (1973), голямата етърва в “Дами канят” (1980), Боряна в “Опасен чар” (1984) и много други.
Неин съпруг е известният български режисьор Любомир Шарланджиев. Нейният брат Димитър Коканов също е актьор.
Блага Димитрова написва “Отклонение” специално за Невена Коканова.
Мисли, направили я безсмъртна:
-
Мразя да говоря за моите трудности. Срамота е да приказвам за тях, когато обичта на толкова хора ме придружава от първото кокиче до последните хризантеми.
-
Любовта има толкова много лица! Можеш да я откриеш навсякъде, ако очите на душата ти са отворени… Не бих казала, че любовта е чувство. Тя е състояние на цялото твое същество. То е трамплин, от който душата ти се извисява, всички клетки на организма достигат върховния си заряд. Тогава си по-работлив, по-талантлив, по-градивен.
-
Тръгне ли човек с чисти подбуди към нещо, винаги успява!
-
Да напиша книга за живота си? Не. Това биха били страниците на моята душа, а нямам ли още бели (страници), върху които искам да пиша? Това ли е причината… не знам и аз. Или действително аз знаех как да се държа пред хората, но онова, което е мой свят, мисля, че е много действително мое и няма всеки право да ми го докосне, да го пипне, да го помирише, да го вкуси… От къде на къде? Това е моят си живот.
-
Разочарованието винаги идва от човека, към когото храня особено доверие.Такава е структурата на моето съзнание. Аз съм доверчива, но не в глупашкия смисъл, а в моралния. Мисля, че след като аз се отнасям доверчиво към ближния си, трябва да има отговорност. Когато има разминаване, го преживявам тежко. Боледувам. И като го изболедувам, този човек вече го няма за мен. Изчезва. Това е нещо като смърт.
