Много обичам думата “театър”, защото тя произлиза от гръцки и означава мястото, където виждаме. Това сподели Орелиен Бори, който на 5 и 6 април ще представи в Народния театър своя визуален спектакъл “Спомням си, че Небесата са далеч и Земята също”, създаден заедно с колегата му Младен Материч.
Световноизвестният френски режисьор разказа как гледал постановката на Материч преди 25 години и това е провокирало у него желанието да се занимава с театър. “Имах желанието да си спомня за този спектакъл и се запитах дали ако взема същите актьори и същия декор, ще мога да възпроизведа спомена си”, споделя той. Според него физиката на паметта е онова, което запазваме в себе си след преобразяването на света.
По време на представлението българската публика ще има възможност да гледа видео от стария спектакъл, което дава представа за това как са изглеждали актьорите преди.
“Говорим за изминалото време – онова, което преминава като светкавица. В постановката има едно наслагване на времената. Сякаш старият и новият спектакъл са нанесени един върху друг. По този начин се случват нещата и в нашата собствена памет”, коментира режисьорът.
Орелиен Бори е в София за втори път – първият е бил преди 11-12 години: “Когато минах покрай всички театъри на тази театрална улица (ул. “Г.С. Раковски”), се усмихнах, защото имах усещането, че съм си вкъщи, а това е добър знак. Затова обичам България и за мен е голяма чест да се завърна и да представя този спектакъл в Народния театър”.
Близък приятел на Бори е Галин Стоев, който е директор на театъра в Тулуза и копродуцент на спектакъла. Режисьорът е изключително щастлив за познанството си с българския артист и му е признателен за това, че допринася неговия спектакъл да гостува в Народния театър. “Галин дойде в Тулуза, за да работи в най-важния и най-големия ни театър. А пък аз, като гражданин на Тулуза, идвам в България, за да играя в най-важния театър тук”, каза още Орелиен Бори.
