През последните седмици Светлана Алексиевич следи отблизо какво се случва в Украйна, но до вчера не е можела да си представи, че ще започне война и истински бойни действия. В началото на февруари тя убеждаваше писателката Херта Мюлер, че “Путин не е луд” и не може да постъпи така. “Оказва се, че може”, казва беларуската писателка. Публикуваме интервюто пред www.dw.de на носителката на Нобелова награда за литература.
– Вие разбирате ли защо Путин има нужда от война?
– Мисля, че се чувства като месия. Малцина могат да останат на власт толкова дълго и да устоят на нейните съблазни, както успя например Ангела Меркел. След два мандата започва откъсването от реалността, Путин живее в собственото си пространство, което е изградено от комуникация с неговата среда. А такива хора общуват предимно с представители на силите за сигурност. Александър Дугин през 90-те години на миналия век, по времето на демокрацията, бе смятан за маргинал. А днес е придворният философ на Путин.
– Володимир Зеленски се обърна не само към украинския народ, но и към руснаците: той призова да протестират срещу войната. Мислите ли, че Русия ще се събуди?
– Имам големи съмнения. Може би само, когато се появят първите ковчези. Изглежда, че ще има много смъртни случаи. Руският народ има нужда от време. Сега той е в някаква анемия, май е в летаргичен сън от преживяното, от това, че много не е изговорено в обществото. А това е толкова важно. Германците говорят и говорят за нацизма, въпреки че са минали толкова години. Някои вече дори недоволстват: “Докога трябва да се разкайваме?” И те се разкайват, и се разкайват, защото вероятно не се доверяват на човешката природа. Резултатът е, че е приятно е да се живее в това общество, властта е в ръцете на разумно мнозинство.
По-скоро хората ще излязат да протестират в Германия, Португалия, Испания. С беларусите е по-ясно: да излезеш на улицата сега, означава да отидеш в затвора, където хората стават жертви на жестоки издевателства. Това, което виждаме днес, е като през 30-те години на миналия век, когато един човек дойде на власт в Германия и каза: “Германия няма да остане на колене, ще я изправя и бъдем велика държава”. Той започна точно по същия начин: върна “своите” земи – Судетите, територията на Полша. И тогава тръгна да завладява целия свят. Според мен така започва фашизмът.
Ясно е, че Путин няма да спре с бомбардировките на Украйна, ще окупира украински територии и ще започне дълга партизанска война. В крайна сметка украинците не са от хората, които може просто да бъдат разпръснати. Но те не искаха да се бият и постоянно търсеха пътя към преговори за Донбас. Сега мнозина са готови да защитават родината си. Като цяло днес дори не ми стигат думи, за да разбера какво се е случило и да коментирам ясно. Между другото реших, че книгата ми за Беларус няма да завърши само с нашите проблеми. Ще пиша и за войната, за това, което се случва.
– Лукашенко е наясно, че е в ръцете на Путин и не може да не подкрепи Русия в тази кампания: за него това е единственият начин да запази властта и да оцелее политически.
– Не мисля, че той иска да участва във войната с украинците. Но ще бъде изправен пред фактите. Той ще бъде залят с кръв. Този принцип е един и същ навсякъде. Те не живеят по законите на дипломацията, на гражданското общество. Всичко това са – не искам да произнасям тези думи – бандитски понятия.
Когато слушах лекцията на Путин за грешките на Ленин, се чудех: откъде са се взели тези неистини, тези полузнания, които неграмотното му обкръжение му е внушило. Сякаш Украйна е някаква случайна държава с повече от 40 милиона жители. Въпреки че се борила за себе си и свободата си още с Екатерина II.
– Украинците станаха врагове с Русия, ако не от векове, то определено от десетилетия. Как да не се скарат украинци и беларуси в тази ситуация, когато руските войски нахлуха, включително от територията на Беларус?
– За това трябва да мисли Лукашенко, ако се нарича главнокомандващ. В противен случай тази зейнала рана ще остане в историята за дълго време. Украинците напоследък претърпяха много изпитания и понесоха много жертви. За тях ударът от Беларус е като нож в гърба, предателство. Наскоро гледах журналистически репортаж с хора, живеещи на белоруско-украинската граница. “Какви ги говорите? Беларусите са наши братя, никога няма да стрелят по нас”, казаха украинците. И беларусите отговаряха много сходно: “Какво са ни направили украинците? Нищо”. Обикновените хора са по-умни от политиците. Днес нашите общества ги изпревариха.
Украинците са много горд народ – прекарала съм сред тях цялото си детство. Каквото и да правят сега – където и да ходят, каквото и да си говорят – те са във война. Но дори не можем да го наречем война – това е предателство, когато братята изведнъж ти забиват нож в гърба. Не мислех, че самата аз ще се окажа във война, досега винаги я гледах отстрани, дори когато бях в Афганистан. А сега сме във война.
Страшно е да си представим какво ще стане с хората, които се бият. Те мислеха да живеят в бъдещето, а не в миналото.
