Режисьорът Людмил Стайков е заснел само 6 игрални филма. Но това не пречи да е определян като един от най-големите български режисьори за всички времена. Той сътворява хитовите ленти "Хан Аспарух" и "Време разделно". Роден е на 18 октомври 1937 г. в София. През 1960 г. завършва театрална режисура в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов".
През 1981 г., година по-рано от планираното, на големия екран излиза трисерийният епос "Хан Аспарух". Неговият “681 – Величието на хана” е първият български филм, прожектиран в американски киносалони.
В "Хан Аспарух" 13 000 запасняци станали византийски войници за лентата. Всъщност в снимките на първата и неповторена досега у нас мегапродукция участвали общо 16 000 души – заедно с актьорите и целия снимачен екип.
За онези години, а и до ден днешен, това е най-амбициозното и мащабно творение на родната кинематография. Стайков събира най-добрите специалисти и експерти по история и култура, за да е максимално достоверно всичко в лентата. Създадени са фортификационните съоръжения, жилищата, занаятите, въоръженията, военното дело и облеклото на прабългарите. Повече от 16 000 човека – артисти и масовка, участвали в заснемането на грандиозната битка между прабългарите на хан Аспарух и византийците на император Константин ІV Погонат.
Най-внушителната баталия е снимана през август 1980 г. в местността Черешовица край плевенското село Рибен. Събрани са над 1200 коня с ездачите им от цяла България, както и каскадьорите на Димитър Кехайов и колегите им от Чехия, Полша и Унгария. Грандиозната битка била заснета с 6 камери, едната от които е качена на вертолет.
Людмил Стайков сам напуска снимачната площадка когато е на върха на славата си. Режисьорът решава, че е по-добре да пренесе опита си в НАТФИЗ и да го предаде на младите, които ще продължат пътя на българското кино. Така повече от 40 години се занимава с обучението на десетки български и чуждестранни студенти в академията.
