В историята обикновено остават имената на първите. Във величавата Априлска епопея като такъв ще остане завинаги Тодор Каблешков, вдигнал знамето на въстанието в родната си Копривщица.
Тодор е роден на 13 януари (1 януари стар стил) 1851 г. в семейството на хаджи Лулчо Дончов Каблешков – заможен бегликчия и родолюбец. Като дете много трудно изживява ранната смърт на майка си Стойка. След кончината й за него и петимата му братя и сестра започва да се грижи сестрата на хаджи Лулчо, Пена – жена на легендарния копривщенски чорбаджия и хайдутин Дончо Ватах.
“Мама Пена”, както самият Тодор започва я нарича, е високообразована за времето си българка, която непрекъснато му разказва за многобройните подвизи на съпруга си, набит на кол от турците при опит да спаси сестра си от харема на богат турчин.
Описанията на леля му, хайдушките песни и картината на поробения му народ отпечатват неизличим образ в душата му. Независимо от привилегиите, които поради заможността си е имало семейството му, Тодор не мисли за себе си, а за бедния народ. Започва да учи в родния си град, а след това в Пловдив при големия възрожденец Йоаким Груев. В Пловдив, също както и друг велик българин – Любен Каравелов – Тодор се сблъсква с гърцизацията в града, с надменното отношение към българите. Той дотолкова е изпълнен с ненавист към тези процеси, че дори иска да смени “гръцкото” си име Тодор с българското Богдан.
Жаждата му за знания е пословична и баща му успява да го изпрати в Цариград, където се записва да учи във френския лицей там. Младият Тодор попива знанието – книгите, езиците, музиката. Чете активно произведенията и статиите на Каравелов, пише стихове. Първият превод от френски на български на романа “Граф Монте Кристо” е направен именно от Тодор Каблешков, ръкописът на който може да се види и днес в къщата-музей в Копривщица.
Завръщането в родния му град е нов повратен момент в краткия му живот. Тогава е и първата му среща с Апостола на Свободата Васил Левски. Запленен от идеите му за свобода, той става бързо един от главните дейци на местната революционна организация. Талантът му да увлича хората след себе си, както и доверието, с което се е ползвал сред копривщенци, предопределят избора на Панайот Волов и Бенковски именно Каблешков да бъде основният двигател на създаването на местни революционни комитети в района.
След като научават за готвеното въстание, турските власти в Пловдив изпращат за Копривщица приставът Неджиб ага заедно с няколко заптиета, за да арестуват бунтовниците. Сред хората, които е трябвало да бъдат задържани е и бил Каблешков, но неговата майка заблуждава турския началник, че той не е у дома.
Именно тогава младият копривщенец решава да вземе историческото решение въстанието да се обяви преждевременно. По негова заповед камбаните в градските църкви забиват, обявявайки началото на бунта, останал в българската история като Априлското въстание. Датата е 20 април 1876 г. Под водачеството му конакът е обкръжен. Неджиб ага обаче успява да избяга заедно с по-голяма част от хората си, но в бягството са убити няколко заптиета, включително мюдюринът, а агата губи сабята си.
В този момент Каблешков пише прочутото си “Кърваво писмо”. То е отнесено от Никола Салчев до Панагюрище. Друго “кърваво писмо” пък е изпратено чрез Никола Караджов до Клисура. Властта в Копривщица е поета от военен съвет, чийто председател е Каблешков. Всички пътища и пътеки около града са блокирани от въстанически отряди. Опразнените от селяните села са запалени по заповед на Каблешков, за да не се използват от турските войски като укрития.
Междувременно в Карлово Тосун бей е известен за въстанието и по негова заповед пред портите на конака е забито санджакшерифа – свещеното знаме на мюсюлманите, и около него в продължение на седмица от Пловдивско, Казанлъшко и Карловско се събира нередовната войска башибозук. На 26 април турските войски нападат Клисура. Въстаниците не могат да противодействат на турската артилерия и в същия ден башибозукът нахлува в селото. Над 200 от селяните, които не успяват да избягат, са зверски изклани. Жертвите са предимно жени, деца и старци.
Каблешков се отправя с отряд от 200 въстаници в помощ на Клисура, но я заварва опожарена и се изтегля обратно в Копривщица заедно с около 4000 бежанци. От Панагюрище пристига новината, че градът е обстрелван с артилерия и падането му е въпрос на време. Местните чорбаджии се опитват да попречат всячески на водачите на въстаниците и започват да убеждават бежанците, че ако предадат бунтовниците, султанът ще се смили над тях и домовете им. В резултат на действията им част от въстаниците наистина са заловени от бежанците и отведени вързани в една местна църква. Заловени са и част от ръководителите на бунта – Цоко Будин, отец Никола Белчев, Брайко Енев и други. На 30 април пристига Павел Бобеков, който съобщава, че турските войски са отблъснати от Панагюрище и въстанието се развива по план. Уплашените чорбаджии освобождават заловените въстаници, но тогава Бобеков признава, че е излъгал – Панагюрище е опустошено, завзето и разграбено от турците.
На 1 май башибозукът започва да се събира около Копривщица, подкрепени са от редовна войска, която разполага с артилерия, под командата на Хафъз паша. Той вече е унищожил Панагюрище и изпраща помощника си – миралай (полковник) Хасан бей да се справи с Копривщица. Въстаниците са предадени от чорбаджиите. На 3 май Хасан бей влиза в опустошеното селище и по негова заповед заловените въстаници са изпратени на съд в Пловдив. Скоро пристига и Хафъз паша и подлага града на повторно разграбване.
Оцелелите въстаници се изтеглят в планините на 1 май и се опитват да преминат Стара планина, за да пресекат Дунав и да се укрият в Румъния. На 8 май от четата на Каблешков са останали едва 4-ма души. Бивакът им е нападнат изненадващо от турци и двама бунтовници са убити на място. Каблешков е заловен, а Найден Попстоянов е ранен в ръката и също пленен. Убитите са обезглавени, а главите им са взети за трофеи. Пленниците са отведени в Троян, а оттам в Ловеч. В Ловешкия затвор двамата бунтовници са подложени на мъчения. Там заварват и Захари Стоянов. На 3 юни пленниците са отведени в Търново. След разпити, на които Каблешков не признава нищо, Селями паша тръгва за Пловдив и взима със себе си бунтовниците, за да ги предаде на Пловдивския съд. Даскал Попстоянов вече е полумъртъв, а Каблешков знае какво ги чака в града – още мъчения и в крайна сметка бесило. Когато керванът спира да нощува недалеч от Габрово, Каблешков се възползва от невниманието на едно заптие, отнема револвера му и се застрелва в главата. И на 16 юни 1876 г., вече мъртъв, е окачен на бесилото.
На следващия ден габровският архиерейски наместник измолва Селями паша да му даде тялото, за да бъде погребано по християнски. Така Тодор Каблешков е положен до гробовете на двама четници на Хаджи Димитър, обесени в Габрово през 1868 г.
През 1883 година тленните останки на Тодор Каблешков са пренесени и погребани в Копривщица в Мавзолея костница на героите от 1876 г., а през 1996 г. са препогребани в двора на храм “Успение Богородично”.
Кървавото писмо до панагюрци
Кървавото писмо е историческо за обявяването на Априлското въстание в Копривщица. С него Каблешков съобщава на своите съмишленици в Панагюрище, че въстанието е започнало, и го подписва с кръв от убития мюдюрин. Писмото е изпратено на 20 април (стар стил) до Георги Бенковски. To е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който изминава пътя от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа. Точно преди да пристигне, конят му издъхва от натоварването.
Ето неговото съдържание, според Захари Стоянов:
Братя!
Вчера пристигна в село Неджеб ага, из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптиета… Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!… Ако вие, братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище…
Копривщица, 20 априлий 1876 г.
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
