На днешния ден преди 177 се ражда Хаджи Димитър – един от най-великите и славни български войводи.
Димитър Асенов е роден в Сливен в семейството на търговеца Никола и Маринка Асенови. Става хаджия още на 2 години, когато заедно с родители му отиват на поклонение в Йерусалим.
По време на Хаджиставревото въстание през 1862 г., Хаджи Димитър излиза в Балкана с чета и цяло лято бродил из планината.
През пролетта на 1864 г. се включва в четата на Стоян войвода, като знаменосец. Четата е от 12 души и има за задача да убие търновския гръцки владика. Преди да влязат във Велико Търново четата се разпада и четниците се отделят от войводата. Командването се поема от Хаджи Димитър който ги повежда към Сливенския балкан, а през август се завръщат обратно в Румъния.
На 21 май 1865 г. в жилището на Георги Раковски се сформира чета, в която участват Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Юрдан Юрданов – Инджето, Петър и Тодор Шиваров. Месец по-късно те преминават Дунав под Силистра и през Лудогорието се отправят към Котленския балкан. Действат в района на река Тунджа, Твърдица, Карлово, Габрово и прочутото хайдушко сборище Агликина поляна. Завръща се в Румъния през август.
През пролетта на следващата година от Румъния преминава чета от 20 души ръководена от трима войводи: Дядо Жельо, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Стига до Сливенския балкан където се разделя на три и действа до есента когато се събира и връща във Влашко. Преминаването на четата съвпада и с публикуването на меморандума на Тайния революционен комитет до султана и се свързало с него.
През 1868 г. в отново в северната ни съседка се сформира четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Голяма част от четниците са били легионери във Втората българска легия в Белград. На 5 юли четата преминава Дунав с една гемия и слиза близо до село Вардим. Първото сражение води в лозята край Караисен с турска потеря от около 1 000 души. Откъсва се от преследвачите и с нощен преход достига до Карапанова курия в землището на село Горна Липница. Тук два дена след това четата води втория си бой като нанася значителни загуби на противника си и дава един убит и двама ранени. На 8 юли става сражение около село Вишовград, в местността Дългидол. Днес там има изграден паметник.
На 9 юли в Канлъдере (местност в землището на Вишовград) на няколко километра на юг – югоизток от Дългидол, става кръвопролитно сражение, в което четата е разбита. Ранен и пленен е Стефан Караджа. Под ръководството на Хаджи Димитър останалите 58 души продължили към Балкана. Днес в местността Канлъдере, името на която означава “кървава река” на турски, има паметник и чешма, посветени на загиналите четници и местното население организира отбелязване на четвъртата битка, около 21-и юли (9 юли стар стил).
Хаджи Димитър загива едва 28 годишен след тежко сражение на четата му с османски части при връх Бузлуджа в Шипченска планина. По повод на смъртта му Христо Ботев написва едноименната поема.
