В историята 9 септември остава като преломна дата, на която Българската комунистическа партия – БКП идва на власт.
Годината е 1944 г. военният преврат е мълчаливо подкрепен от управляващия политически елит, който безпомощно търси изход за България от бушуващата Втора световна война.
Правителството на Константин Муравиев е свалено и на власт идва правителство на Отечествения фронт начело с Кимон Георгиев. В 6:30 часа по радиото прозвучават думите на новия министър-председател.
СССР е обявил война на България. На 8 септември Червената армия навлиза на територията на страната и окупира редица градове.
„Сутринта рано чухме гласа на Кимон Георгиев. Почти жалък. Един глас, който всичко може да събуди, но не и респект. Чухме прокламацията и веднага тръгнахме към центъра. Отиваме на площада. И започнаха да прииждат хората. Трябва да бъдем искрени. Българският народ знае да посреща. Много беше трагичен, като умря царят, много беше въодушевен, когато идваха германците, и сега бяха въодушевени. Винаги се намира някаква част от българския народ, която да бъде екзалтирана в такива моменти”, споделя д-р Петър Дертлиев в спомените си, запазени в Златния фонд на БНР.
Тази дата довежда до огромни промени в българското общество. На 10 септември полицията е разпусната и е създадена Народна милиция, съставена най-вече от партизани. Следва вълна на насилие от комунистически групи срещу всички техни противници. На 12 септември 1944 г. излиза Постановление на правителството за арестуването на министрите от кабинетите между 1941 до 1944 г., на народни представители и на военни. Така вече започналите масови арести в страната са узаконени. През следващите три месеца са избити хиляди хора от националната интелигенция, от администрацията и икономическия елит. По неофициални данни между 20 и 40 хиляди са убити без съд.
1944 г. е годината, в която България официално преминава на страната на Съюзниците и се поставя началото на тоталитаризма у нас.