Търговската политика на Тръмп определя дневния ред на световната икономика. На 9 април влязоха в сила митата за почти всички търговски партньори на САЩ, а само часове по-късно бяха отложени с 90 дни (с изключение на вече наложените мита на Мексико и Канада и свръх високите мита за Китай). Този ден стана известен и с 73 минутната (прогноза за) рецесия – Голдман Сакс първо представиха очакванията си, че вследствие на новите мита икономиката на САЩ ще навлезе в рецесия в рамките на годината, минути по-късно Тръмп обяви 90 дневна пауза на мината и моментално икономистите на Голдман Сакс ревизираха прогнозата си – вече не за рецесия, а за нисък растеж. Този пример е показателен за нивата на несигурност в света, които бяха онагледени и с волатилността на основните индекси на Уолстрийт. Темата коментира Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Отлагането с 90 дни на митата безспорно е добра новина, независимо от обосновката на Тръмп – дали защото е постигнал успех и всички страни са поискали някаква сделка или защото екипът му се е стреснал от хаоса на финансовите пазари и прогнозите за рецесия. Тези 90 дни обаче не решават нищо. Свръх високите мита за Китай (вече реципрочни) остават в сила, което само по себе си е достатъчно да взриви световната икономика. Наскоро въведените мита за Канада и Мексико също остават в сила. Това са трите най-големи търговски партньори на САЩ. В същото време нищо не гарантира, че в рамките на тези 90 дни ще се постигне някаква сделка с Европа, тоест несигурността пред европейската икономика остава изключително висока. По всичко личи, че опитът за преструктуриране на световната търговия ще удари по икономическия растеж, в т.ч. в Европа, и ще даде допълнителен тласък на инфлацията.
Икономическият екип на Тръмп преследва твърде много цели със своята търговска политика. Основна цел е защитата на местната промишленост (някои използват термина реиндустриализация), тоест опитът да се върнат производства на американска почва и да се ограничи нарастващата зависимост на САЩ от промишленото производство на Мексико, Китай, Виетнам, Германия и т.н. Друга цел е да се повишат приходите в бюджета от мита, като по този начин се финансира частично бюджетния дефицит на САЩ. Трета цел е митата да послужат като натиск и разменна монета за постигане на външнополитически цели, в т.ч. по-лесен достъп на американски стоки на чужди пазари (чрез отпадане на нетарифни бариери например) и допълнителни ангажименти по отношение на отбраната.
Всички тези цели имат някаква собствена логика, но са по същество самоизключващи се. Ако постигнеш по-добри условия за американски стоки на чужди пазари, чрез сделки с основни партньори и отпадане на нетарифни бариери, това ще означава повече свободна търговия, тоест няма как да очакваш нови приходи от мита. Последните пък е абсурдно да се мисли, че въобще могат да се доближат до нивата отпреди 100 години, когато са били основния източник на приходи за федералния бюджет. Прекомерните (забранителни) мита в защита на местното производство от своя страна означават по-малко търговия с външния свят, което е в конфликт както с идеята за сделка с основните партньори, така и с желанието за повече приходи в бюджета от мита (за такива е нужда търговия).
Преследването на всички тези цели, в допълнение към тяхното вътрешно противоречие, идва и със съответната цена. Опитът с митата върху алуминия и стоманата от първия мандат на Тръмп е показателен. От една страната има лек ръст в производството на стомана и алуминий в САЩ през 2018 и 2019 г. В същото време обаче се наблюдава натиск върху цените – производствената цена на стоманата и алуминия в САЩ и до днес остава по-висока от средната в света, а индустрии отвъд океана, които зависят от стоманата и алуминия, отчитат спад в продукцията и работните места. Казано с други думи, защитените сектори могат временно да поемат глътка въздух, но това идва неизбежно с по-високи производствени разходи и негативен ефект върху всички последващи индустрии по веригата на добавената стойност.
Сегашната политика на Тръмп е в пъти по-обхватна и агресивна, което поставя под риск не просто определени сектори, а въобще модела на световната търговия. Опитът за обръщане на глобализацията, ако продължава с тези темпове, ще означава тежък удар както по индустрията в развиващия се свят и догонващите икономики – силно зависими от външното търсене, така и по потенциала за растеж на най-богатите страни. В последните дни ставаме свидетели на поредица от новини за влошаване на прогнозите за растеж в ключови икономики, в т.ч. в основния търговски партньор на България – очакванията за икономически растеж в Германия през тази година на практика вече се изпариха. В тази среда, търсенето на автоматична реципрочност на действията на Тръмп, макар и политически много вероятна стратегия, води до ескалация и повишен риск от разпад на световната търговия и нов епизод на икономически спад.
