Kmeta.bg
Няма резултат
Виж всички резултати
петък, 12 юни, 2026
  • Вход
  • Гледна точка
  • Образование от A до #
  • SMART
  • е-услуги
  • Кмет на годината 2025
Всички новини
Kmeta.bg
  • Гледна точка
  • Образование от A до #
  • SMART
  • е-услуги
  • Кмет на годината 2025
Няма резултат
Виж всички резултати
Kmeta.bg
Няма резултат
Виж всички резултати
Всички новини

Спестяванията на домакинствата нарастват, но са в ръцете на все по-малко хора

Джейн Димитрова от Джейн Димитрова
октомври 16, 2021
в Гледна точка
Време за четене: ~ 1 мин.
90 1
0
11 1
104
СПОДЕЛЯНИЯ
Сподели във Facebook

Гл. ас. д-р Любослав Костов е директор на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ), главен икономист на КНСБ и преподавател в катедра „Икономика“ на УНСС.

От Кmeta.bg разговаряхме с него за поскъпващите цени на стоките и услугите, инфлацията, доходите, покупателната способност на българите и спестяванията ни в пандемията.

По-скъп ток, по-скъп газ, по-скъпи горива, по-скъпи дърва за огрев, по-скъпи хранителни продукти, по-скъпи услуги. До каква степен към момента говорим за обезпокояваща инфлация у нас? Ще се увеличава ли през следващите месеци?

Категорично има основание за притеснение, но не толкова по отношение на общата инфлация, а онази на отделните стоки и услуги в малката потребителска кошница. Прогнозата на Министерство на финансите е инфлацията към края на 2021 г. да бъде окoло 4%, което според всички теории не е високо ниво, дори напротив, приема се за умерено равнище, което стимулира икономическия растеж. Проблемът идва, когато слезем на ниво отделни стоки. Стоките от първа необходимост, които заемат най-голям дял в потреблението на домакинствата с ниски доходи (тъй като това са малоценни стоки и тяхното търсене нараства, когато доходът намалява), поскъпват доста повече. Така например, кумулативното поскъпване на хляба и зърнените храни през август 2021 г. спрямо август 2015 г., е 26,8%. Кумулативната инфлация за същия период при месото и месните продукти, е 20,9%, а при животинските и растителните масла и мазнини е цели 32,7%.

Определено можем да направим заключението, че нехомогенното нарастване на цените на стоките и услугите е основният проблем в момента на българите. Най-голямата тежест се посреща от хората с ниски доходи и съответно тяхната реална покупателна способност намалява най-много. Ако мога да обобщя, проблем с инфлацията на агрегирано макроикономическо равнище като обобщен измерител в България все още няма, но имаме проблем с възможността хората с ниски доходи да посрещат основните си месечни нужди. Все пак, трябва да бъдем внимателни и е необходимо да се вземат премерени антиинфлационни мерки, с които процесът да бъде контролиран и държавата да изпълни изискванията за влизане в еврозоната през 2024 г.

Доколко покупателната способност на българина отговаря на вдигащите се цени?

Категорично не отговаря. Според официалните данни на Евростат (2021), разходите за труд на работодателя за 2020 г. в България са 6,5 евро на час. За сравнение, разходите за труд на час през 2020 г. в останалите страни в ЕС, са средно ок. 6-7 пъти повече (например, Белгия – 41 евро, Дания – 46 евро, Германия – 36 евро, Франция – 37 евро и т.н.). Спрямо предходната 2019 г., тези разходи за труд на час у нас са се повишили едва с 0,5 евро цента. За сравнение, спрямо 2019 г. разходите за труд на час в останалите страни са се повишили двойно, дори тройно повече (Дания, Германия, Франция – 1 евро, Австрия – 2,1, Португалия – 1,3 евро и т.н.).

Това означава, че ако искаме да говорим наистина за реална конвергенция, активната политика по доходите трябва да бъде доста по-активна, отколкото беше през последните няколко години. Първите стъпки през изминалите няколко години бяха направени. Време е да бъдат надградени, тъй като се доказа, че разходният мултипликатор в България приема високи стойности и е ефективен, особено в настоящата фаза на бизнес цикъла. Поскъпването на основните суровини и на цените на енергийните продукти също трябва да бъде компенсирано. С подобни темпове на ръст на разходите за труд няма как да стане.

Нещо повече, към юни 2021 г., назначените на минимална работна заплата по основен трудов договор, са 502 380 души, което представлява точно 23,4% от всички наети в икономиката. За сравнение, месец по-рано, работещите на минимална работна заплата са били 493 146, което е около 8 000 души по-малко. В крайна сметка, една държава е толкова богата, колкото нейният най-беден гражданин. А в България бедните граждани са прекалено много.

Успяваме ли да пестим в пандемията, да отделяме пари, когато социалният живот е ограничен?

Истината е, че спестяванията на домакинствата нарастват всяка следваща година през последното десетилетие. Ситуацията с пандемията не е по-различна. Ситуацията е сходна, както с инфлацията. Проблемът идва оттам, че макар да нараства общото равнище на тези спестявания, то те са концентрират във все по-малко срочни влогове като брой, съответно и в ръцете на по-малко хора. Ако погледнем в структура, спестяванията до 1000 лв. и до 2 500 лв. са най-много на брой. Но те намаляват в периода на пандемията, според статистиката на БНБ. Това означава, че хората с малко спестявания, теглят своите пари и ги харчат, тъй като изпитват затруднение да посрещат нуждите си покрай всички проблеми, които страната ни има (безработицата, медицинските ограничения, инфлацията, загубата на покупателна способност и т.н.). От друга страна, спестяванията над 100 000 лв. и особено тези на 1 млн. лв. нарастват, а оттам и общото равнище на спестяванията на домакинствата. С две думи, богатите преди пандемията просто на натрупали повече пари и са станали по-богати. Ръстът на спестяванията не идва от ръст на заделени средства от средната класа, напротив. Това е основният проблем.

От КНСБ бе дадена заявка за увеличаване на минималната заплата на 700 лева от 1 ноември? Достатъчно ли е времето до тогава това да се случи и доколко кабинетът ще даде зелена светлина за това увеличение?

Би трябвало да е достатъчно. Ние настояваме от 1.11.2021 г. минималната работна заплата да стане 700 (ръст с 9,3% спрямо настоящата от 650 лв.) лв., а от 01.01.2022 г. в рамките на Бюджет 2022, тя да бъде в размер на 764 лв. (ръст с 17,5%). Това може да стане с Постановление на Минстерски съвет и след това просто новият парламент да го одобри на едно от първите си заседания в рамките на новата актуализация на Бюджет 2021, която мисля, че никой не се съмнява, че ще има, предвид динамиката на събитията. Няма как да чакаме зимата да дойде, тъй като тогава ще е късно и за бизнеса,  и за домакинствата.

Тук искам да допълня, че салдото по държавния бюджет към момента е на излишък от 1 млрд. лв. Заложените параметри в актуализирания вариант на Бюджет 2021 са за дефицит в размер на 3,6% от БВП или 4,6 млрд. лв. Това означава, че за последните 3 месеца на годината, държавата трябва да похарчи общо 5,6 млрд. лв., ако държи на думата си. Ние сме категорично против стръмната фискална консолидация. Към момента е заложена умерена консолидация и е редно да се придържаме към нея.

Това отговаря до голяма степен и на въпроса дали има средства в бюджета за нови мерки и за компенсации и за бизнеса, и за домакинствата. Отговорът определено е да. По отношение на ръста на минималната работна залпата и твърденията на бизнеса, че ще фалира, ако я вдигнем дори и с 10 лв., то това категорично не е вярно.

Например, производителността на труда достига най-високите си стойности през 2021 г. за последните седем години според данните в есенната макроикономическа прогноза на Министерство на финансите. Този ръст ще доведе до частично отслабване на натиска върху растежа на номиналните разходи за труд на единица продукция в сравнение с предходната 2020 г., а дори и с години на добър икономически растеж, като 2017 г. и 2018 г. В заключение, ако 40 лв. са проблем за бизнеса, то тогава какъв е този бизнес, който твърди че създава целия брутен продукт на държавата и с какви очи иска компенсации, когато не може да се погрижи за служителите си на най-ниски доходи в моменти на криза.

Кои са спешните социални мерки, които след изборите трябва да влязат в програмата на правителството? Какво трябва да се случва с доходите, за да се живее спокойно?

Освен ръст на минималната работна заплата, от КНСБ предлагаме цял пакет от спешни мерки, които трябва максимално бързо да бъдат приети.  Кои са те – четете утре в Kmeta.bg.

Тагове: бизнесВодещи новинидомакинствадоходиКНСБЛюбослав Костовминимална работна заплатапандемияпотребителска кошницаспестяванияспешни меркитоп
Предишна Статия

Щабът въведе по-строги мерки в Свищов

Следваща Статия

Дете е блъснато на пешеходна пътека в Благоевград

Свързани Статии

След спор за терените край “Бутамята” в Царево: Решенията за къмпингите – под въпрос
Гледна точка

След спор за терените край “Бутамята” в Царево: Решенията за къмпингите – под въпрос

юни 12, 2026
106
Най-населените общини с най-много безработни младежи
Гледна точка

По-малко безработни младежи, но не навсякъде

юни 12, 2026
104
Икономическият растеж компенсира слабата държава
Гледна точка

Икономическият растеж компенсира слабата държава

юни 11, 2026
104
Бюджет и проекти за 2025 в Царево: Кога ще има нов медицински център
Гледна точка

Община Царево: На “Бутамята” къмпинг няма и няма да има

юни 10, 2026
127
Кметове от Югозапада обсъдиха мерки за финансово стабилизиране на общините
Гледна точка

Кметове от Югозапада обсъдиха мерки за финансово стабилизиране на общините

юни 10, 2026
126
Синият талон отива в историята
Гледна точка

Добрите практики: Как някои общини запазват данъците си, без да намаляват качеството на услугите

юни 9, 2026
124
Следваща Статия
Снимката е илюстративна

Дете е блъснато на пешеходна пътека в Благоевград

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Реклама

Кое е най-голямото предизвикателство пред новата власт?

Реклама

Последни новини

Вечерни новини: От кой застраховател в България сте най-доволни?; След години на спад фалитите тръгват нагоре

Вечерни новини: От кой застраховател в България сте най-доволни?; След години на спад фалитите тръгват нагоре

юни 12, 2026
Facebook и Messenger се сринахa – включително в България

Facebook и Messenger се сринахa – включително в България

юни 12, 2026

Страници

  • Всички новини
  • Реклама
  • Контакти
  • Условия за ползване
  • Защита на личните данни
Кмета БГ

Кmeta.bg е национална медия, която отразява всичко актуално от деня такова, каквото е – истинско и достоверно. Тук няма да попаднете на фалшиви новини. Ние сме и тези, които обръщат особено внимание на общините и акцентират на случващото се в тях. Чрез специална карта на сайта всеки потребител може да избере областта, която го интересува и да добие актуална информация.

Част от групата на:

Economic.bg- Икономика и бизнес

© 2026 Всички права запазени! Изграждане и Дигитален маркетинг благодарение на MasterWeb LTD.

Добре дошъл отново!

или

Влезте в профила си по-долу

Забравена парола?

Изтеглете паролата си

Моля, въведете потребителското си име или имейл адреса си, за да зададете отново паролата си.

Вход

Add New Playlist

  • Всички новини
  • Образование от A до #
  • SMART
  • е-услуги
  • Гледна точка
  • Кмет на годината 2025
  • TOP JOBS