Последните данни на Националния статистически институт показват, че 23,8% от българите живеят под прага на бедност, който през 2020 г. е 451 лева средномесечно на човек от домакинство. Това са 1 659 900 души. В сравнение с миналата година линията на бедност расте с 9,2%, увеличават се обаче и хората, живеещи под нея – с 4,7%. Толкова много хора, живеещи под прага на бедността у нас, не е имало от 2017 г.
България е и първенец по неравенства в Европейския съюз – разликата между доходите на най-бедните и най-богатите у нас е над 8 пъти, показват данни на Евростат за 2020 година.
Какво се случи с доходите на хората в пандемията, достатъчни ли бяха мерките за безвъзмездна подкрепа и как може да преодолеем пропастта с неравенствата?
От Кмета.bg потърсихме коментар по тези въпроси от Любослав Костов, който е главен асистент в Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ, бакалавър и магистър по макроикономика, доктор по „Политическа икономия“ и преподавател в Университета за национално и световно стопанство.
Намалена покупателна способност
“Година по-късно – поне това, което ни показват числата в официалната статистика, мнозинството от българите, средната класа – доколкото я има, е с намалена реална покупателна способност. Всички индикатори на Евростат и на НСИ, които измерват степента на неравенства, монетарната бедност, риска от бедност и социално изключване, за съжаление се влошават. Това не е само у нас, подобна е динамиката и в другите страни от ЕС. Но у нас спадът е много по-голям, 1/3 от домакинствата не могат да отопляват жилищата си, около 29% от хората са в риск от бедност и социално изключване. Макар че минималната работна заплата за поредна година бе увеличена с 50 лева, тя все още не покрива размера на издръжката на живота. Логично е, когато човек работи, било то и на минимална заплата, да получава средства, с които да може да посреща основните си нужди”, посочи Любослав Костов.
Изпаряването на икономическия растеж
“Статистиката показва, че през последната една година паричният разход нараства много повече от паричния доход. Ако разделим българското общество на 5 групи, ще видим, че в най-долните две групи разходите са много повече от приходите. Хората масово се принуждават да теглят кредити или да искат заеми от роднини и приятели, за да могат да посрещат своите нужди. Особено в условията на пандемия и особено хората с ниски пенсии и доходи. Неравенствата нарастват – и като здравни неравенства – разходи за здраве, социални и икономически неравенства. Добрият икономически растеж, който последните 5-6 години, бе постигнат, изведнъж се изпари. И преди това много не го усещахме, но сега и предвид проблемите с публичните финанси, предвид проблемите с държавния дълг, с актуализацията на бюджета, с ефективността на мерките – допълнително се усложняват нещата в социален план.
Политическа криза поставя под въпрос продължаването на социално-икономическите мерки
Аз силно се притеснявам, при наличието на медицинска и икономическа криза, да не влезем и в политическа криза. Това би поставило под въпрос продължаването на мерките. Всички мерки, които правителството предприе за подкрепа на домакинствата и бизнеса, действат до 31 май. След един месец нито една мярка няма да работи. Необходимо е да се актуализира бюджетът на първо време, кризата няма да приключи в края на май. Дори нещата около вируса да се успокоят. Мерки като “60/40”, “Заетост за теб”, “Запази ме” трябва да продължат. А това ще изисква нов финансов ресурс, следващата власт, която и да е тя, трябва да помисли за осигуряването на тези средства. Иначе рискуваме да задълбочим още повече проблема с неравенствата”, смята още икономическият експерт.
“При първата вълна миналата година мерките категорично бяха ненавременни и недостатъчни. България харчеше най-малко от всички останали страни в ЕС. Това се вижда и в ефекта върху доходите и растежа. Страната ни бе най-силно засегната по отношение на разходите и потреблението на хората. Юли и август бе приет втори пакет от социално-икономически мерки, които бяха по-ефективни. Към края на 2020 г. по официални данни мярката “60/40” е запазила около 300 000 работни места. За съжаление с една мярка само не става. Ако “60/40″ донякъде работи, то другите мерки бяха изключително малки като финансова подкрепа и действаха в кратък период. Голяма част и от хората, и от бизнеса не се възползваха. По-малко от 50% от безлихвените кредити, пуснати през Българската банка за развитие, са усвоени. Държавата даваше кредити на домакинствата, когато останалите страни даваха безвъзмездни средства за подкрепа на покупателната способност, за хората, останали у дома с децата си”, посочи Любослав Костов, като допълни, че не може да даде категорична оценка за мерките, но със сигурност трябва да продължат и след края на май.
Необлагаем минимум върху минималната заплата
“Над 8 е разликата в доходите, ако гледаме 20-те процента най-богати и най-бедни у нас. Нито една страна в ЕС не е с разлика над 8. Средно за ЕС тя е 5,4 пъти. Първото нещо, за което се сещам, на въпроса как може да се промени това – е да се въведе необлагаем минимум върху минималната заплата. Няма друга страна в ЕС, в която хората на минимална заплата да бъдат облагани.
При нас се получава така, че хората с по-високи доходи плащат по-малко в държавния бюджет като дял спрямо хората с ниски доходи. Вместо да облекчим средната класа и хората с по-ниски доходи, да стимулираме тяхното по-требление, а от там да задвижим и реалната добавена стойност към икономическия растеж, ние ги облагаме”, коментира още икономическият експерт на КНСБ.
