През последните няколко седмици текат тежки обсъждания на промени в закона за училищното и предучилищното образование. Част от тях са свързани с приема след 7-ми клас в математически и природоматематически гимназии. Има ли основания министерството за част от предложенията? За да провери това, Петя Георгиева от Института за пазарна икономика (ИПИ) прави преглед на данните от текущото класиране на ученици след 7-ми клас в математическите гимназии в паралелките с математически профил. Следва да се има предвид, че математическите гимназии традиционно се считат за едни от най-добрите училища за всяка област, а профилирането по математика и сходното балообразуване дават възможност лесно да сравним интереса към тях.
- В области Монтана Кърджали няма паралелки с математически профил в съответните математически гимназии или в други училища в областта. В област Добрич няма паралелка с математически профил в ПМГ „Иван Вазов“, като единствената математическа паралелка в областта е в СУ „Стефан Караджа“, гр. Каварна с минимален бал на второ класиране 78,5 т.
- За области Силистра, Благоевград, Шумен, Сливен и Смолян са използвани баловете за прием на първо класиране, тъй като няма класирани кандидати на второ класиране (всички приети са заели местата си).
- В области с повече от една математическа гимназия е използван по-ниският бал за прием в математическа паралелка – за област Хасково – ПМГ „Академик Боян Петканчин“, Хасково; за София (област) – ППМГ „Асен Златаров“, Ботевград; за София (столица) – СМГ „Паисий Хилендарски“; за Стара Загора – ППМГ „Никола Обрешков“, Казанлък; за Търговище – Първо СУ „Св. Седмочисленици“, Търговище.
За поредна година се виждат огромните различия в приемния бал между столицата и част от областите в България – над 4 пъти по-слаби резултати между първия и последния в класацията. Разликата между първия и втория е близо 30 точки. В едва шест области необходимият бал е над 400 точки. В осем той е под 300 точки – това означава, че на практика за прием в тях вероятно не е необходима усилена подготовка. А в три области изобщо няма паралелки с профил „математика“ в математическите гимназии.
С други думи профилираната подготовка в най-силните математически училища у нас се предлага на ученици с много различни постижения и резултати „на старта“. Докато в столицата приемът в тях е изключително труден и дори отлични резултати по математика не са достатъчни, то в Силистра, Ловеч и Разград това не е така. Посредствените приемни резултати на гимназиите в големи областни центрове показват, че срещу нищожни усилия може да се получи чудесно средно образование.
И ако се върнем на предложените промени в ЗПУО, които засягат математическите гимназии – да не преизбират своите ученици след 7-ти клас, за да не изпуснат някой математически талант, ще установим, че повечето училища нямат нужда от тях. С изключение на Софийска математическа гимназия всички гимназии имат по-голям прием в 8-ми клас, отколкото в 5-ти, а в по-голямата част от тях необходимият приемен бал не е проблем за учениците.
Петя Георгиева обръща внимание и на още нещо – ако в част от регионалните математически гимназии интересът към математиката е толкова слаб, а съответно и учениците, които още в 8-ми клас избират да профилират математика, са толкова малко, то какво остава за общообразователна подготовка по математика на всички останали ученици в другите училища? Не ли по-добре МОН да се концентрира върху това да увеличи часовете в прогимназията (5-7 клас) и да подобри общообразователната подготовка за всички ученици, вместо да се занимава с МГ-тата или изобщо с гимназиалния курс?
