Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 г. Завършва история в СУ „Св. Климент Охридски“. През 1981-ва специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ. През 1977 г. постъпва на работа в Института по история към БАН. От 1993 до началото на 2012 г. е негов директор. През 2008 г. става академик. Автор е на много книги и учебници по история. Пред Kmeta.bg той сподели мнението си за Независимостта, като направи редица паралели между случващото се през 1908 г. с настоящата политическа ситуация у нас и в Европа.
Акад. Марков, Вие сте автор на едно от най-задълбочените изследвания за Независимостта – “Независимостта на България по време на балканската криза”. Какво е важно да знаем за тази дата от родната история?
Независимостта е един рядък случай в нашата нова история, когато и управляващи, и опозиция обединяват усилията си и заедно с общественото мнение успяват да наложат признаването на Независимостта от европейските сили и от Османската империя. Така че това е една поука от миналото, която важи в пълна сила за днешните ни политици. Когато има обединение на силите по важни въпроси от национално значение, тогава може и да се достигне до успехи.
Такава ли е равносметката 108 години по-късно?
Да, такава е. Тази дата е един звезден миг от нашата нова история, когато независимо от партийно-политическата си принадлежност всички български политици са смятали, че e крайно време след 30-годишен възход, когато България се превръща в една европейска държава, да се измени съдържанието в нашия държавно-политически и стопански живот. Стига се до формата, до новия международен статут на независимото Трето българско царство.
А поуките какви са?
Главната поука е, че само когато българските държавници покажат характер и себеуважение, само тогава гласът им се чува от Великите сили.
Акад. Марков, известно е, че всяка модерна държава по света има подобен празник. С какво нашият е по-особен?
Преди всичко ние трябва да преодолеем едно изстрадало пораженско чувство, което преди 1989 г. изразявахме с шегата “Народна Република България е толкова независима, защото нищо не зависи от нея”. Трябва да се разбере, че много неща зависят и от нас. Българските политици трябва да разберат, че те трябва да вземат своите решения независимо в София за защита на националните интереси и след това да ги бранят в Брюксел и пред други над национални европейски институции. България днес е в Европейския съюз, тя доброволно се е отказала частично от своя държавен суверенитет, но това не означава, че трябва да се отказваме от защита на националните интереси. Може и трябва да се защитават тези интереси в условия на една коалиционна политика.
Какво влияе на княз Фердинанд и как той с манифест решава да обяви Независимостта?
Княз Фердинанд естествено не е бил доволен да бъде суверен на султан Абдул Хамид ІІ. Българският княз се избира от Великото народно събрание, но с одобрението на султана и със съгласието на Великите сили. Така е според Берлинския договор. Това е тежало на княз Фердинанд, но той изчаква благоприятно стечение на международните обстоятелства, които настъпват през лятото и през ранната есен на 1908 година, защото Австро-Унгария тогава анексира Босна и Херцеговина, които са две бивши османски провинции. По този начин Австро-Унгария нарушава Берлинския договор, а тя го е подписала. Така всъщност гневът на другите европейски сили се насочва предимно към Австро-Унгария и отчасти срещу България. Това е, което е било през онова време сгодния миг за провъзгласяване Независимостта.
Вие споменахте израза “добиване на независимост”. Защо използвахте именно него?
Независимостта е провъзгласена във Велико Търново, но няколко месеца българската външна политика и дипломация се борят за нейното признаване. По-лесно е било да се провъзгласи, отколкото да се постигне признаване. Тук вече за чест на българската външна политика и на дипломацията, които успяват в едни много трудни преговори, които се свеждат предимно до размера на милионите обезщетения за румелийския данък и за Източните железници. Сумата, която е в размер на 82 златни милиона франка е цената, която българското правителство налага за обезщетение във връзка с Независимостта. Високата порта приема тази сума с посредничеството на Русия.
Това, което правителството на Александър Малинов постига, е уникално. Какви нови факти за неговото дело можете да назовете?
Александър Малинов е голям български държавник, три пъти е бил министър-председател на България, но като голям демократ, за съжаление, не е толкова известен като Стефан Стамболов, тъй като в народопсихологията ни има пристрастие към здравата, силната ръка на управлението. Хората знаят кой е Стефан Стамболов, но за Александър Малинов все още се знае малко. Надявам се с течение на времето той да стане по-популярен сред хората и неговото име да бъде възкресено в българската историческа памет. Той като ръководител на правителството възприема решението за независимостта и го следва неотстъпно с цената на всичко. В една своя пресконференция пред чуждите журналисти Малинов заявява, че няма да откупим независимостта, дори и да можем, ние няма да я откупим, тъй като независимостта се откупува само с кръв.
Какво бихте пожелали на всички българи по повод националния празник 22 септември?
Пожелавам на моите съотечественици да осъзнаят, че много зависи от нас това да е един ден, в който ние не само че трябва да отпразнуваме, но и да го запомним и да го предаваме на следващите поколения. Защото преди 108 години нашият народ е бил признат от другите европейски държави като равноправен. Така вече той започва да живее в едно царство, а царството е само символ на Независимостта, това е царство, което влиза в семейството на европейските народи като равноправно.
