На днешната дата през 1879 г. е роден големият българки политик Александър Стамболийски.
Деецът на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) е роден в село Славовица, Пазарджишка област. Учи в Земеделското училище в Садово и в Лозаро-винарското училище в Плевен. Следва философия в Хале и агрономство в Мюнхен. Поради тежко заболяване прекъсва обучението си. Делегат на учредителния конгрес на БЗНС (1899), основател и главен редактор на вестник „Земеделско знаме”. Народен представител в ХІV, ХVІ – ХХ обикновено народно събрание и в V велико народно събрание.
Противопоставя се на измененията на Търновската конституция (1911) и на участието на България в Първата световна война. За антивоенна дейност е осъден на доживотен затвор. Застава начело на Войнишкото въстание и е обявен за председател на Радомирската република.
През 1919 г. е избран за лидер на БЗНС и предлага нова партийна програма. Министър-председател, министър на войната, на пътищата и благоустройството в коалиционното правителство на земеделци, народняци и прогресивнолиберали (1919-1920). През май 1920 г. оглавява самостоятелното управление на БЗНС. За да оздрави състоянието на държавата след крушенията, както и за да прокара вижданията си за по-нататъшното обществено развитие, Стамболийски инициира и прилага мащабни реформи, които засягат всички сфери на живота.
Промени се извършват във финансовата и данъчната система, в селското стопанство и кооперативното дело, в съдебната уредба, в културната област и образованието. Паралелно с преобразованията правителството на БЗНС редуцира имотите на църквата, ограничава възможността за притежаване на едра градска собственост, въвежда трудовата повинност и др.
Реформите на Земеделския съюз му спечелват много врагове. Цели прослойки от обществото се настройват срещу управляващите и техния водач – Александър Стамболийски. От своя страна правителството се изкушава да предприема нови и нови крути мерки срещу противниците си.
Режимът придобива все по-авторитарна форма, а неговите лидери прекалена самоувереност. Всичко това ускорява подготовката на преврат срещу кабинета на Стамболийски. Той е осъществен в ранните часове на 9 юни 1923 г. от армейски части под ръководството на Военния съюз и непартийната организация Народен сговор. Метежниците свалят от власт законно избраното правителство, а антиконституционният акт е одобрен от държавния глава цар Борис ІІІ.
По предварително изготвени списъци са предприети арести и биват екзекутирани земеделски лидери. Сред тях на първо място вниманието е съсредоточено върху Стамболийски. По време на преврата премиерът се намира в родното си село. Организира стотици селяни и прави опит за обсада на Пазарджик. Превратаджиите предприемат операция за задържането му.
На 13 юни той е арестуван при село Голак и откаран във вилата му в Славовица. Тук на следващия ден след нечовешки изтезания и жестоки мъчения Стамболийски издъхва.
Родната къща на Стамболийски, както и вилата му в село Славовица днес са музеи. На негово име е кръстен град Стамболийски, намиращ се на приблизително равно разстояние от Пловдив и Пазарджик.
