Боли ме коляното, не мога да клекна – така Борисов отговори на въпрос защо българските служби “клякат” пред исканията на турския президент Реджеп Ердоган за екстрадация на турски граждани, които Анкара подозира в участие в опита за преврат през лятото. Както и във връзки с движението на Фетуллах Гюлен.
“Успяваме в най-тежките времена да върнем без споразумение всеки ден по 100-200 души през границата, ние как да разберем какви са в ТИР-а, каза министър-председателят в отговор на въпрос в студиото на Нова телевизия, че върнатите 7 граждани ще бъдат подложени на саморазправа от режима на Ердоган, само заради убежденията си. Сред седмината имаше полицейски комисари, журналист, двама преподаватели и собственик на магазин.
“Това, което съм дал като указания, е да се връщат колкото може повече”, заяви лаконично Борисов.
Висшият адвокатски съвет обаче предупреди, че връщането без правни основания крие риск от нарушаване на ратифицираната от България Конвенция за защита правата на човека и основните свободи и не може да става без решение на съда.
Според юристите „само независим и безпристрастен съд би могъл, след обективна преценка на фактите и упражнено право на защита на засегнатите лица, да се ориентира в сложната юридическа йерархия на нормативните актове, регулиращи тези правоотношения“.
На фона на продължаващото извънредно положение в южната ни съседка, информационните агенции пък разпространиха реч на Ердоган от Бурса от 15 октомври т.г., в която турският президент споменава Кърджали. В нея той заявява, че турците не са приели доброволно границите на държавата си.
И продължава: “Вижте, когато днес говорим за Сирия, Ирак, Крим, Западна Тракия, Босна, някой ни гледат като паднали от небето, даже с куража на своята неграмотност, ни питат какво общо може да има Турция с Ирак и Босна. А всъщност тези земи, които споменаваме като извънземни, са част от нашата душевност. Възможно ли е да приемаме и да мислим за различни или отделени едни от други Газиантеп и Алепо, Одрин и Гюмюрджина, Кърджали и Бурса, Скопие…”.
