На днешния ден професионален празник имат всички български археолози.
Той се отбелязва от 1971 г. по инициатива на Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките. По традиция на този ден всяка година се открива изложба с експонати и снимки на най-важните открития от предходната година.
Припомняме ви три от най-значимите открития през последните 10 години на територията на България:
Златото на гетите от Омуртаговата могила в Сборяново – Свещари
“Свещарската гробница”, част от Археологически резерват “Сборяново”, се намира близо до Исперих, е в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. В района на резервата през IV-III в. пр. н.е. е бил разположен административен център на тракийска династия. В началото на ноември 2012 г. е открито златото на гетски владетел (264 златни накита с общо тегло 1,8 килограма), закопано в недрата на т. нар. Омуртагова могила около IV век пр. н. е. Ръководената от ст. н. с. д-р Диана Гергова от Археологическия музей на БАН експедиция от археолози попада на ковчеже с размери 40 на 60 см, в което са били скрити златна диадема, 4 гривни, пръстен с главата на Ерос, десетки копчета, пръстени и обеци. Сред тях с ювелирно изящество се откроява главата на миниатюрно конче, предназначено да краси сбруята на владетелския кон. Последвалите проучвания разкриват, че ковчежето с накити е принадлежало на тракийския владетел Котела, който царувал в земите на гетите преди близо 25 века. Хрониките казват, че вождът се е сродил с великия Филип Македонски, като му дал дъщеря си за жена.
Неолитният човек от Кар дере
Неолитният човек е открит през 2009 г. при спасителни археологически разкопки на средновековно селище в местността Кар дере, на димитровградското село Крум. Част е от неолитен култов гробищен комплекс, който е единствен на територията на България и съседните страни. Именно това го прави уникален от научна и експозиционна гледни точки. В него погребенията са извършени чрез трупополагане в свито положение – хокер – типично за новокаменната епоха (V- хил. пр. Хр.). Индивидите са положени на една страна, с ръце и крака силно свити и притиснати към тялото. Най-добре запазеният индивид е консервиран в среда близка до намирането му.
Мощите на Св. Йоан Кръстител
Мощи на Свети Йоан Кръстител бяха открити през 2010 г. на созополския остров Свети Иван от екипа на проф. Казимир Попконстантинов. Реликвата изникна по време на разкопки сред руините на средновековния манастир “Свети Йоан Предтеча” – най-големият созополски манастир, свързан и с Българската, и с Константинополската патриаршия. В комплекса са открити и руините на средновековна църква. Разкритите останки от стенописи говорят, че някога духовното средище е процъфтявало. Манастирът е имал собствен скрипторий (манастирска библиотека), от чиято богатата средновековна библиотека са оцелели 45 кодекса с богослужебни текстове и съчинения, повечето от които днес се съхраняват във Ватикана. Предполага се, че костите са били пренесени през IV век на островния манастир край Созопол от Патриаршията в Константинопол. Сега мощите се съхраняват в созополския храм “Св. св. Кирил и Методий” и се излагат за поклонение всяка неделя. Откритието е с изключително значение за цяла България и целия християнски свят.
Припомняме ви, че днес в Националния археологически институт с музей при БАН ще бъде открита Десета Национална изложба “Българска археология 2016” с експонати и снимки на най-важните открития от предходната година.
