Най-големият български футболист, един от най-добрите играчи в историята на родния спорт, прославил страната ни далеч отвъд границите й Христо Стоичков става на 51 години.
Камата е нападател, треньор, притежател на най-престижните футболни награди (“Златна обувка”,”Златна топка”), носител на купата на Европейските шампиони, Купата на носителите на национални купи, избран в идеалния отбор на България за всички времена, голмайстор на Световното първенство по футбол в САЩ през 1994 г., трикратен шампион на България и петкратен шампион на Испания. Взел наградата “Златен крак” и обявен от организаторите за най-великия български футболист. Избиран е за Футболист № 1 на България 5 пъти, носител е на орден “Стара планина” I степен.
Стоичков е роден в Пловдив. Там той прави първите си стъпки във футбола в школата на Марица. След което дебютира в мъжкия отбор на Завод “Юрий Гагарин”. По-късно Стоичков играе за УСМ и Хеброс. Заради добрите му мачове е привлечен в столичния гранд ЦСКА и още в първия си сезон проличава огромният му талант.
Заради неоспорваните му спортни постижения и брилянтна игра, ФК Барселона закупува нашенецът за сумата от $ 4,5 млн. Родният футболист веднага става любимец на публиката в испанския град и е един от основните играчи на т. нар. “Дрийм Тийм”, с който стига до финал за КНК, а по-късно печели и първата КЕШ за ФК Барселона през 1992 г.
За родната звезда 1994 е най-успешната в индивидуален план година – той е голямата звезда на “златното поколение” на българския национелен отбор, който достига до полуфинал на Световното първенство. Тогава Стоичков отбелязва 6 гола и става голмайстор на турнира. Няколко месеца след него Камата печели наградата “Златна топка” – най-престижното индивидуално отличие. Поставен е на първо място в анкетата на списание “Франс футбол”.
Четири години по-късно Христо Стоичков се завръща в ЦСКА под наем, където играе само 4 мача и напуска поради неразбирателство с двама от отбора – Трифон Иванов и Емил Костадинов. След това преминава в Ал-Насър (Саудитска Арабия), където печели Азиатската КНК, а по-късно играе в японския Кашива Рейсол и печели Купата на Япония.
Околончателно от футболната си кариера се отказва през 2003 г. след преминаването му в ДС Юнайтед. През следващите години той работи като треньор на различни отбори – старши треньор на националния отбор, треньор на Селта Виго, старши треньор на ПФК Литекс (Ловеч) и на ПФК ЦСКА (София).
Освен с блестящата си игра, Стоичков е известен и с буйния си нрав и куриозни реплики, част от които дори доста често се използват в разговорния език. Представяме ви 10 от най-големите бисери на знаменития наш футболист:
“Футболът не е само да сложиш малко гел и да легнеш за някой фаул”.
“Когато аз карах мерцедеси и беемвета, вие карахте колелета”. (към румънски журналисти)
“Съмтаймс уин, съмтаймс люн”.
“Футболът в Пловдив е икона, никога не забравям, че съм тръгнал оттук! По една или друга причина, една моя мечта не се сбъдна. Надявам се другия път, когато се преродя, да имам възможността да играя с номер 8 в “Ботев”. ( на представянето на книгата “Футболните битки за Пловдив”)
“Който играи, пичели, който не играи, не пичели”. (в TV реклама за неговите бингозали)
“Ако българските футболисти мислеха като Веско Топалов, работата щеше да е друга”.
“Който играе, получава контузии, който не играе, ще се удари в главата, ще се блъсне някъде”.
“В спорта медиите са оръжие. Предизвикват те, провокират те и ако нямаш нерви, си умрял още преди мача. Мъртъв си. Футболът сега заменя битката на гладиаторите, слава Богу не умират хора, но публиката си иска зрелището.”
“Koйтo paзбиpa oт фyтбoл, мoжe дa нaпpaви cмeни, ĸoйтo нe paзбиpa, дa пpaви paзбop cлeд мaчa.”
“Който играе – печели, който не играе – го вземат в националния отбор”. (на церемонията “Спортист на годината”)
