Великият български поет Петко Рачов Славейков е роден на 17 ноември 1827 г. във Велико Търново. Майка му умира при раждането. Баща му е слабо образован, но с голяма почит и любов към българското.
Славейков учи във Велико Търново, Дряново, Трявна и Преображенския манастир. Освен това сам се образова като чете множество книги в библиотеките около манастира. За образованието му сериозно влияние оказва „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски.
След време започва да учи в Свищов, където подобрява гръцкия си език и се запознава със сръбски произведения и западно-европейска литература.
През 1843 г. става учител във Велико Търново, но поради написаното от него „Прославило се Търново със славни гръцки владици“ е отстранен от работа. Последователно преподава във Видин, Враца, Плевен, Берковица, Лясковец, Бяла и др.
Петко Славейков развива богата културна дейност, като до 1847 г. събира над 2260 песни, пословици и поговорки. Пет години по-късно отпечатва първите си книги- „Смесена китка“, „Песнопойка“ и „Басненик“. Кримската война оказва влияние върху писанията на поета- пише „Бойка войвода“ и много бунтовни песни.
Работейки като учител в Търговище издава български сатиричен вестник „Гайда“. След което заминава за Цариград, за да редактира българския превод на Библията от Българското библейско дружество. Там той издава и вестник „Македония“, списанията „Ружица“, “Пчелица“, „Читалище“ и др. По това време тогава той е най-прочутият роден писател в Цариград.
Забележителната поема „Изворът на белоногата“ създава през 1873 г, а на следващата основава българска гимназия в Одрин, където се бори с гръцкото влияние върху българите. По-късно е учител в Стара Загора, като пише борчески стихотворения. За съжаление поради възникналия пожар в града загубва ръкописите си и събраните 15000 пословици. След Априлското въстание е окован и затворен. По време на Руско-турската освободителна война се сближава с руските войни, превежда през Стара планина отряда на генерал М. Д. Скобелев, става свидетел на шипченската победа и ги придружава до Сан Стефано.
След Освобождението се бори за демократична конституция заедно с Петко Каравелов като депутат във Великото народно събрание. През 1880 г. става председател на Народното събрание и министър на просвещението и вътрешните работи. Издава вестниците “Остен” (1879), “Целокупна България” (1879), “Независимост” (1880-1883), “Търновска конституция” (1884), “Истина” (1886), “Софийски дневник” (1886) и “Правда” (1888).
Славейков е арестуван за явни демократични идеи и участие в политическите, като му е забранено да преподава и намаляват пенсията му. Умира в София на 1 юли 1895 г.
Във всичките си произведения Петко Славейков доразвива българския език. Пише исторически патриотични песни и поеми (под влияние на Паисиевата история – “Крумиада”, “Кралев Марко”, “Самуилка) любовна и пейзажна лирика под влияние на руските поети Пушкин, Фед и Карамзин. Издава два сборника с народни песни (1860, 1868), възстановява събраните пословици (17000 на брой). Освен като виден поет Славейков остава в българската литература и като преводач, филолог, фолклорист, основоположник на българската литература за деца, автор на учебници. Проявява се и като географ, историк и мемоарист. Издава “Български притчи и пословици и характерни думи”, изследва българските обичаи, обредната система, демонологията и народопсихологията.
Представяме ви няколко запомнящи се цитати от творчеството на Славейков:
Гергана дума продума:
На живот ми си господар,
но на волята не ми си;
Без воля стопан ставаш ти
на мъртво сърце студено… (из “Изворът на Белоногата”)
Ах, родино! Ах, светиньо,
ще склоня л’под теб глава?
Ух, чужбиньо! Ух, пустиньо,
Ще л’ся от теб отърва? (из “Родина”)
Нека там и ветрец струни подрънва,
нека глухо с звук на жалби покънва,
дор настане друг род с чувство по-знойно,
ново време, по за песни достойно… (из “Не пей ми се”)
Сбогом, прощавай, невесто мила,
отивам ази в незнаен път.
Съдбата ми се вече решила,
Мен ме осъжда пристрастен съд. (из “Сбогом, прощавай, невесто мила”)
Хубава си, татковино,
име сладко, земя рай,
сърце младо и невинно
за теб трепка, та играй. (из “Татковина”)
