Свети цар Борис-Михаил е познат в историята като покръстител на българите. За покръстването преговарял с папа Николай, но приел Христовата вяра от Цариград. Патриарх Фотий Цариградски изпратил епископи и свещеници в България.
Борис се кръстил с цялото си семейство, като при кръщението приел името на Византийския император – Михаил. Кръстили се болярите и целият български народ впрез 865 година.
След смъртта на светите Кирил и Методий учениците им намерили прием в България и така подпомагали Борис в религиозно-просветната и книжовна дейност. С тяхната помощ той успява да наложи славянската писменост по българските земи. През 889 година цар Борисов поставил на престола по-големия си син Владимир и се оттеглил в манастир. Недоволните боляри обаче подтикнали Владимир към преврат, за да възвърне езическата религия. Узнал това, Борис се върнал в столицата Плиска и потушил метежа. Владимир бил свален и на негово място бил поставен по-малкия син Симеон.
Впоследстие цар Борис се върнал в манастира и продължил живота си като монах, докато не починал през 906 година на 2 май. Заради покръстването на българите на Балканския полуостров цар Борис е наречен “равноапостолен светец”, тъй като делото му може да се равнява единствено на апостолите на Иисус Христос.
На този ден имен ден празнуват всички с името Борис и неговите производни – Боряна, Борислав
