Писател мъдрец, който създава исторически епоси. В тях разкрива силата на българския национален дух. Стилът на работа на Антон Дончев е особен – само за 41 дни написва „Време разделно“, но 4 години работи над „Трите живота на Кракра“ в Бачковския манастир, където живее като монах, и 23 години посвещава на „Сказанието за Аспарух“. В края на 2016 г. Антон Дончев бе част от годишната войводска среща, която се проведе в НИМ. Там сдружение „Пазители на българщината“ обяви, че започва масирана кампания за отбелязване на годишнината от битката на войските на хан Тервел при Константинопол и отблъскването на нашествието на арабите. По време на срещата се роди идеята за събирането на средства за вдигане на паметник на владетеля 1300-тата годишнина от победата на българския владетел в битката.
– Г-н Дончев, кои според вас са поуките на 2016 г. за българите?
– В края на годината се случиха неща, които ще принадлежат не само на годината, но може би и на много десетилетия. Това, което се случва, до известна степен е очаквано. Но откъдето и да го погледнете, не е на хубаво. Лошо време – изведнъж при слънчево небе започва да бие град. Това не е нормално. Това, което се случва, не биваше да се случва.
– В България или по света?
– Ние сме залив от световния океан и нивото на водата у нас зависи от световния океан. При нас гласът ехти малко като в баня. В света настава едно такова бурно време – дъждовно, с вятър – Брекзит в Англия, изборите в САЩ, вълненията по целия свят, това, което се случва в Турция. Ако човек беше суеверен, щеше да си помисли, че има нещо мистично в цялата история. Като че ли този невероятен организъм, това невероятно същество, наречено човечество, нещо се размърда, иска нещо ново, нещо да му се случи. И то ще му се случи. Хората искат промяна, не са доволни от това, което стана. И то като се замисли човек, не е нормално децата да живеят по-зле от родителите. Тази финансова неуредица, може да я наречем катастрофа, за какво се случи? Нещо да се е променило, да е закъсала нещо индустрията, земята да е спряла да ражда? Не. А гледайте какви глупости се случиха. И то не само у нас, а по целия свят. Дано поживеем, да видим, както руснаците казват – дано да имаме възможност да видим.
– Казахте за българите, че трябва да се намери балансът между материалното и духовното. Каква е рецептата?
– Оживяла е нацията благодарение на това равновесие. Ако познавате българската история, вие ще видите как обществото е намирало през цялото време сили да защитава своята духовна същност. И то е оживяло благодарение на духовната си същност. Защото ако погледнете 500 години робство – да не ви разказвам какво робство е било. Защото става въпрос за 500 години. В началото е съвсем различно от робството в края. Но ние сме оживели, преминал е духът, призракът е преминал, за да влезе отново в тяло, което е наричано българска държава. 500 години ние сме живели като дух. Имало е български дух, нямало е българска държава.
– А днес?
– Това, че имаме държава, говори нещо. Но ние не уважаваме българския дух, ние не разбираме какво представляваме. И то не толкова ние, а хората, които избираме да ни управляват. Те нямат самочувствието, че са брънка в една верига, която слиза в един невероятен кладенец. Там хора преди векове са направили календара на прабългарите. Един мексикански представител в Обществото на народите поиска да го наложи като световен календар. Защо? Защото е по-точен от сегашния календар. Прабългарските жреци преди 4000 години са нагласяли календара си по звездите. Една звезда, която се върти 1400 години, те са казвали, че след 1400 години ще бъде някъде. Знаете ли какво означава това – да разсъждаваш? Знаете ли какво самочувствие имаш, че ти след 1400 години ще видиш и ще провериш календара си. Как са мислили хората с векове напред! Това е нашата цивилизация. Като духовност и цивилизация, това е друг начин на мислене.
Ние сега мислим на 4 години. Не стават работите по тоя начин. Невъзможно е. То е като да имате едно стопанство, един язовир, от който напоявате най-напред овощните градини, зеленчуковите градини и те раждат наистина чудесно. Но имате още едно задължение – да напоявате фиданките. Да давате вода на тези, които в момента не раждат плод. В България се напоява само това, което в момента дава плод. Фиданките са младите хора, които утре ще бъдат дървета. И нещо още по-страшно – надясно е дивата гора, джунглата. Защо трябва да се напоява и джунглата? Защото в нея влизат хора с пушка, със стрела, които убиват невиждани зверове, които ловят идеите, които са непознати, нови. Трябва да умееш да даваш пари и там, където в момента не виждаш дали ще има резултат. За фундаментални истини става въпрос. И това не става само в България, а и по света.
– Кои са вашите любими народни песни?
– Дядо ми по майчина линия е македонец, истински македонски революционер. Има невероятни македонски песни, невероятни родопски песни. Те са създадени от личности, т.е. те са писани от хора анонимно, не се знае кой е. Величието е в това, че ги е пренесъл народът. Величието е в това, че народът, тръгвайки на път, е сложил в малката си торбичка точно тези песни. Има една ужасна песен „Остави детето, вземи магарето“. Не са взимали магарето. Вземали са красотата и са я пренесли. Пренесли са я жените. Тези песни са ги пели 99 на сто жени – майки, баби, любими. Мога да ви кажа 10-15 песни, но има такива… майко мила…този, дето ги е писал… какво нещо е било, каква поезия! Чел съм за други народи – за техните съкровищници. Но народ като нашия с 52-53 тома народни песни, е невероятна работа.
– Какво ще пожелаете на себе си и на българите за 2017-а?
– Може да бъде пожелание само в смисъла на магията, на наричането. Малко да се огледаме, малко да се осъзнаем, малко да разберем какви невероятни богатства притежаваме, да видим какви деца растат. Обикалям България, в училищните салони има по 5-6 момичета, които могат да бъдат „Мис България“ и по 5-6 момчета, които могат да бъдат аполоновци. Расте едно великолепно поколение, невероятна красота. Нещо ново, нещо хубаво, нещо много красиво, нещо вдъхновяващо. Трябва да го разберем, да видим, че имаме нещо. Да се сетим. В Жеравна 3-4 дена се вие хоро и горят огньове, отгоре вали дъжд и тия хора играят български народни хора. Има едни паметници каменни, богомилски, има го това хоро издълбано, а отдолу има издълбано шествието на животните. Това е някаква спирала към небето. Три дена не спят и играят, а музиката свири. И отгоре ги вали дъждът. Тогава разбираш, че това е безсмъртие – това е спиралата към небето.
– Тече кампанията на сдружение „Пазители на българщината“ за набиране на средства за паметник на хан Тервел. Кога трябва да бъде готов монументът?
– Бях преди години председател на едно сдружение, което искаше да направи паметник на хан Аспарух. Ние нямаме негов паметник. От друга страна, Тервел е образ, който би трябвало да го познава цяла Европа. Защото той е направил нещо невероятно. Но той го е направил, защото е седял начело на една цивилизация, която е създала една армия. И ако щете, трябва да разкажем за неговото време – кои са били арабите, за да разберем какво е направил той. Защото ако приказваш, че един човек е убил тиранозавър Рекс, ако не обясниш какво е тиранозавър Рекс, хората няма да разберат за какво става дума. То може да бъде и някое гущерче. Тоест това трябва да е съпроводено по някакъв начин със съживяване на образа с всички изкуства. Ако щете песен, книга, приказки, това име трябва да започне да звучи и хората като чуят Тервел да не мислят за нещо непознато. Така, както като кажеш ябълка, се знае какъв е този плод. Колко хора знаят кой е Тервел? Ако не го разкажеш, ако не го изпееш, ако не го сътвориш, ако не го напишеш, той ще си остане „кой е тоя, който стърчи“. Един паметник на Аспарух не е така, защото имаме горе-долу понятие кой е. Но Тервел и неговата войска са нещо различно.
– Къде според вас трябва да бъде паметникът на Тервел?
– Това трябва да го реши нацията. Леонардо да Винчи е на входа на летището в Рим. Щом са решили да го поставят там, значи има логика. Паметникът на хан Тервел може да бъде на летището в София например. Идеята за образи на аеропорта също е интересна, ако може да се направи като хората. Долу до Цариград не може да го направим, въпреки че битката е била при сегашен Истанбул. Но знаете ли – невероятна работа е било през 717-718 г., не мога да си го представя как е станало. Арабите не са губили една битка дотогава. Никога след Тервел араби не обсаждат Константинопол. До корен ги е отрязал. От тези кораби, с които са тръгнали да се връщат, Господ ги е прихванал, Алах ги оставил, изпотопила ги бурята.
Тервел най-напред е направил войската, той я е наследил от баща си Аспарух. Обаче има едни въпроси на Борис I към папа Николай. Загубили се въпросите, но ватиканците пазят в сандъци отговорите на папата. От тях се разбира какво пита царят. Папата съветва Борис да не е толкова строг, защото Борис му казал, че преди да тръгнат на бой, доверени хора проверяват всички конници и ако нещо не в ред, убиват – наказанието е смърт.
Първо – имаш закон, второ имаш строг закон и трето имаш желязно наказание. Тервел е направил войска. Но за да направи войска, най-напред е направил мъже. Като видите историята на българските битки, разбирате, че е абсолютно невъзможно да се спечелят битките като почнете от Крум, от Симеон, ако царят не работи с мъже. Ако извади само една тълпа, никога нищо не може да направи. Затова има веднъж национално възпитание, и втори път хора, които се подчиняват на правила. Това е цялата работа.
