Антонио Бандерас става днес на 60 години. До 14-годишна възраст мечтае за футболна кариера и усилено тренира, но тежка травма на коляното завинаги го лишава от тази мечта. Когато се премества от Испания, за да прави кариера в Холивуд, не знае и дума английски. Родителиту му са против. Налага му се да го учи в крачка, по слух.
Талантът на Бандерас е оценен със звезда в „Алеята на славата” в Холивуд с мотива за цялостен принос в развитието на киноиндустрията.
Не се притеснява от старостта, напротив, приема я с присъщото си чувство за хумор и мъдрост. Въпреки бръчките по лицето му и среброто в косите, за разлика от повечето си колеги не предприема никакви опити да изглежда по-млад от годините си.
Ето още някои негови размисли:
1. Не искам нищо, което не съм заслужил, но ако ми предложат повече пари, не съм глупак да ги откажа.
2. Може би бих могъл да бъда жена — само, за да видя как изглежда светът от другата страна.
3. Обичам да ходя навсякъде. И обичам да започвам нови неща.
4. Напълно поемам риска, играта на покер, което означава да бъдеш артист и аз ще се опитам да направя филм, който точно отразява това, което е в моята глава.
5. Човек, който не иска нищо, е непобедим.
6. Смятам, че всеки може да прави каквото си поиска, но аз започвам да харесвам сивите коси и бръчките и да ги намирам за интересни.
7. В Испания имаме една поговорка за най-важното в живота: добра храна, добро вино, добър секс, добър сън.
8. Понякога наистина усещам умората и си казвам, че трябва да си почина, но само два дни са ми достатъчни, за да полудея у дома. Това съм правил цял живот, такова е било темпото ми на работа цял живот и не искам да живея така, сякаш вече съм мъртъв. Просто ще продължа по същия начин и ако ще трябва да умирам, ще умирам, Нищо не мога да направя по въпроса.
