Все повече колеги-учители и от малките населени места участват в международния образователен обмен, казва Татяна Калканова
Проектите за образователна мобилност насърчават транснационалната мобилност на ученици от професионални гимназии, студенти, възрастни обучаеми, млади хора и доброволци. Помагат при специализации на университетски преподаватели, учители, обучители, младежки работници и лица. По тези и още теми разговаряхме с Татяна Калканова – изпълнителен директор на Центъра за развитие на човешките ресурси – Национален център по Програма „Еразъм+”. Още по темата очаквайте в понеделник от ноемврийския брой на вестник KMETA.bg
Г-жо Калканова, за догодина бюджетът на програма „Еразъм +“ е увеличен с 14%, какви допълнителни възможности дава това за нас?
И през 2017 г. по програма „Еразъм+” ще продължат да се финансират проекти в трите ключови дейности КД 1 „Образователна мобилност за граждани”, КД 2 „Сътрудничество за иновации и обмен на добри практики” и КД3 „Подкрепа за реформиране на политиките”, насочени към училищно и професионално образование, висше образование, образование за възрастни и младежи.Както и Вие посочвате във въпроса си, общият бюджет на Програмата е увеличен с 14% и е 31 919 339 евро. Особено чувствително е увеличен бюджетът за дейности КД1 и КД2 за училищно образование – с около 46%, както и за образование за възрастни – с 31%, което дава допълнителни възможности за подкрепа на повече проектни предложения в тези области. Увеличение има и на средствата за професионално образование.
Колко български учащи до момента са преминали програмата?
За 2016 г. по КД1 са одобрени 98 проекта за училищно и професионално образование, а за КД2 те са съответно 24. Броят на обучаемите, които са участвали в образователна мобилност през 2016 г. е 2 450 за висше образование и 2046 за професионалното образование. Програма Еразъм+ осигурява участие в образователна мобилност и на преподаватели и служители във висшето образование, в училищата, както и професионалното образование. Това е възможност за българските преподаватели от всички степени на образователната система, включително и детските градини, да установят успешно професионално сътрудничество със свои колеги от други страни и в резултат да предложат или усвоят иновативни обучителни методи, нови програми или курсове. През настоящата 2016 г. 1389 преподаватели и служители от областта на висшето образование са включени в проекти за мобилност. За училищното образование техният брой е 266, а за професионалното образование – 210. В образователна мобилност са участвали и 43 служители, които работят в областта на образованието за възрастни, както и 503 младежки работници, като техният брой ще нарасне до края на годината, тъй като предстои да бъде извършнеа последната за годината селекция на проекти в областта на младежта.
От около два месеца сте начело на центъра, къде виждате мястото на българското образование в европейското?
От една страна, Програма „Еразъм+” е най-красноречивото свидетелсвто за „отварянето” на българското образование към глобалния образователен процес. Както посочих по-горе, впечатляваща е статистиката за участието на български студенти, ученици от професионални училища, на преподаватели и младежи в образователни обмени и международни партньорства. И ако за висшето образование това е един очакван резултат, бих искала да изразя задоволството си, че все повече колеги-учители в училища и детски градини, не само от големите градове, но и от малките населени места, са успешни участници в международния образователен обмен със самочувствието да споделят своя професионален опит. От друга страна, във връзка с честването на 30-годишнината на Програма Еразъм, която ще отбележим през 2017 г., с колегите от Центъра за развитие на човешките ресурси сме избрали като една от основните теми България и българското образование като атрактивни и полезни възможности за т. нар. „входяща мобилност”, т. е. като домакин за чуждестранни обучаеми, преподаватели и младежи, които могат да дойдат и не само да се радват на гостоприемството ни, но и да се запознаят с нашите образователни традиции и постижения.
Разполага ли центърът с данни за професионалната реализация на учащите, които са се включили в образователен обмен?
100% от участниците в мобилност от областта на професионалното образование са получили сертификат или друг документ за признаване на резултатите от тяхното обучение или практика, което на практика означава, че с придобитите нови знания и умения в резултат на мобилността имат и нови възможности за своята професионална реализация. За висшето образование броят на валидираните резултати е по-малък. Факт е, че повече работодатели предпочитат да наемат студенти, които са преминали през образователна мобилност, защото те показват по-добри ключови компетентности.
Остава ли младежката безработица акцент в работата на Центъра за развитие на човешките ресурси?
Да, намаляване на младежката безработица е един от акцентите в Програма Еразъм+, по който се работи в 2 аспекта – чрез подкрепа и финансиране на проекти, които имат за цел да подкрепят професионалната реализция на младите хора, както и чрез популяризиране на съпътстващите дейности по Програма Еразъм+ като EUROPASS и Еврогайдънс, които са едни от най-ефективните европейски инструменти в подкрепа на кариерното ориентиране.
Кой трябва да е водещ при преодоляването на пропастта между бизнес и образование – държавата или бизнесът?
Убедена съм, че и двете страни трябва да са еднакво активни и да развиват ефективни партньорства. По Програма „Еразъм+” в България се финансират изключително интересни проекти, в които като партньори се включват и бизнес организации, които осигуряват възможности за стажове и практика на обучаемите от всички образователни степени.
