На този ден през 1910 г. на 82 години ни напуска един от най-забележителните руски писатели Лев Николаевич Толстой. Неговото творчество е оказало изключително голямо влияние върху възгледите на християнството. Значимостта на религиозните и моралните му идеи била толкова внушителна, че днес той има свои последователите наречени „толстоисти”. Толстой поставя нов етап в развитието на руския и световния реализъм, свързвайки традициите на класическия роман на 19 век с литературата на 20 век, променяйки европейския хуманизъм.
Лев Толстой е роден на 9 септември 1828 г. в Ясна поляна. Неговото семейство е от благородническия род Толстой. Баща му Николай е участвал като офицер в Наполеоновите войни, а майка му Мария произлиза от княжеския род Волконски. Тя умира, когато той е на две годинки. Писателят има трима по-големи братя и една по-малка сестра. През 1837 г. семейството се премества в Москва, но внезапна смърт на баща им ги принуждава да търсят помощта на роднини (Т. Ерголска, графиня Александра Остен-Сакен и Пелагия Юшкова) като техни настойници.
На петнадесет години постъпва в Казанския университет като е един от най-добрите ученици по арабска и турска филология. Но заради спречкване на семейството му с преподавателя му по руска история и немски език, след първата година се премества в юридическия факултет. През третата година го напуска и отива да живее в Ясна поляна. Там изучава на музика, право и английски език. Свири добре на пиано и дори композира валс, записан от Сергей Танеев в началото на 20 век.
През 1849 г. Лев Толстой открива училище за своите крепостни селяни, където понякога преподава и самият той. Година по-късно започва да пише първата си повест “Детство”, като през 1852 г. я изпраща в редакцията на петербургското списание „Современник“. Редакторът Николай Некрасов оценява високо творбата и я е публикува на 18 септември, подписана само с инициалите Л. Н. Тя се приема изключително добре от критиците, а писателят веднага е причислен към новото поколение популярни автори, включващо известните вече Иван Тургенев, Иван Гончаров и Александър Островски.
По-късно влиза на служба в армията и участва в Кримската война. По време на нея Толстой участва в битката за обсадения Севастопол като командир на батарея. Тогава написва разказа „Севастопол през декември 1854 г.”, последван по-късно от още два за обсадения град, публикувани като „Севастополски разкази”. Писателят получава орден „Света Анна” за времето прекарано в Севастопол, а писаните разказите отново доказват таланта му. Въпреки това той е принуден по-късно да напусне армията, заради няколко сатирични песни, осмиващи високо-поставени генерали.
Следват пътувания в Европа (1860 – 1861 г.), по време на които се среща с френския поет Виктор Юго. Той оказва огромно влияние върху творчеството на руския писател. Другата фигура повлияла му, е френският анархист Пиер-Жозеф Прудон. От неговата публикация „La Guerre et la Paix”, Толстой дори заема заглавието на бъдещия си роман „Война и мир”.
Талантливият писател се завръща в Русия, като основава 13 училища за децата на крепостните селяни, занимава се с преподаване, издава списание „Ясна поляна” и дори пише разкази за хлапетата. По това време създава и учебниците „Азбука” и „Нова азбука”. Периодът след 1880 г. е последван от духовно преобразяване, заради което Толстой се стреми да живее според религиозните си убеждения. Той утвърждава християнската нравственост, която е лично дело за всеки индивид, и няма никаква връзка с обредите и тайнствата на църквата, била тя православна, католическа или протестантска. За това писателят е отлъчен от руската православна църква през 1901 г.
Руснакът завещава творчеството и авторските си права на дъщеря си Александра (която единствена от роднините му споделяла възгледите му) и последователя си Вл. Чертков. След като тайно е написал завещанието си, Лев Толстой умира от пневмония в Астапово на 20 ноември 1910 г.
Най- известните са романите му „Война и мир” – 1869 г, „Анна Каренина” – 1877 г и „Възкресение” – 1899 г. Творчеството на талантливия писател включва и много пиеси: „Нихилист” – 1866 г, „Силата на мрака” – 1866 г, „Живият труп” – 1900 г. и други. Сред по-известните му повести са „Детство”, „Двама хусари” – 1856 г, „Утрото на помешчика” – 1856 г. Както и много разкази: „Набег” – 1853 г, „Севастополски разкази” – 1855 г, „Из записките на княз Д. Нехлюдов” – 1857 г, „Кавказки пленник” – 1872 г. и др.
