На този ден празнуваме идването на Баба Марта-начало на пролетта в народните вярвания. В пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец март. Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи – януари, февруари и март.
Януари и февруари са представени като братя с лют характер – Голям Сечко иМалък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла. Раздразнението й идва от пакостите, които правят януари и февруари. Според някои легенди, те й изпивали виното и така я ядосвали.
Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на хора и млади животни с Мартеница (усукани бяла и червена нишка) на 1 март – деня на пристигането на Баба Марта. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, защото се вярва, че Баба Марта е тяхна господарка.
Празникът 1 март символизира на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Традицията е свързана с всички земеделски култове към природата.
Ритуалното използване на червени или бяло-червени тъкани, ленти, конци, възли или пискюли е засвидетелствано на Балканите, в Мала Азия, Египет и Близкия Изтокот античността. В древността, червеният цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият – нейният Син (Слънцето, отвъдния живот, вечността). Днес бялото означава чистота и невинност, а червеното-здраве. Традицията се спазва до днес в Румъния, Молдова, Македония, част от Гърция, Сърбия, Албания а също и в една част от днешна Украйна.
Една от легендата за мартеницата разказва, че след смъртта на хан Кубрат хазарите нападнали българите и пленили дъщеря му Хуба. При нея останал и брат й Баян, а останалите синове на Кубрат тръгнали да търсят свободна земя, където да отведат брат си и сестра си. Съобщението за откриването на такава земя щяло да бъде пратено на Хуба и Баян с гълъб със златна нишка на крачето.
Скоро при двамата долетяла птица със златна нишка, пратена от Аспарух-основателят на българската държава на юг от Дунава. Когато Баян и Хуба се озовали пред могъщата река, не знаели как да я пресекат. Затова Баян завързал бял конец за крака на гълъба, като искал да покаже на Аспарух, че двамата със сестра им са близо до лагера на българите и имат нужда от помощ, за да пресекат реката.
В този момент преследвачите започнали да обстрелват Баян и Хуба. Баян бил ранен и белият конец се напоил с капки от кръвта му. Аспарух им се притекъл на помощ и хазарите се разбягали, а ханът вързал червен и бял конец на всичките си воини, като им казал, че разединението на българите може да доведе до фатални последици, както го бил предупредил баща му Кубрат. Всичко това се случило през март.
Според една разпространена приказка, старица козарка извела стадото си в планината през последните мартенски дни, мислейки че Баба Марта ще я дари с хубаво време, понеже и тя е стара като нея. Баба Марта се разсърдила, поискала няколко дни назаем от брат си Април, и ги получила. Тези дни се наричат в народната традиция “заемни дни”, “заемници”, “броени дни”. Марта пуснала силни снегове и виелици, които замразили козарката и стадото ѝ в планината. Замразените се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.
Противно на вярванията, днес хората, които носят името Мартин, нямат имен ден. Църквата е определила 14 април за ден на Св.Мартин и по църковния календар тази е датата на имениците с името Мартин и Мартина. На днешната дата обаче празнуват жените с името Марта.
